Това е заглавието на първата статия в сборника публицистика „Картаген трябва да бъде разрушен“ на Иван Стамболов – Сула: „Питат ли ме де е Картаген“. Наистина често са го питали кой е този Картаген, към чието разрушаване от години той зове в края на всеки свой текст подобно на Катон Цензор (Стария). И той отговаря.
Дори книгата започва именно с това – с историята на разрушаването на нашия локален български Картаген, а после идват и самите статии.
Публикуват ги най-авторитетните български медии, включително и Webcafe, и винаги предизвикват емоции нейде из голямата територия между възхищението и възмущението, но никога не оставят читателя равнодушен. Може би защото Сула „не цепи басма“ на никого, но езикът му, макар на моменти дразнещо надменен, е любезен, далеч от отровата на хейтърите, аргументите му са интелигентни и логични, а моралът безкомпромисен дотам, че понякога рискува да го обвинят във фундаментализъм.
Като жанр статиите на Иван Стамболов са колкото публицистика, толкова и белетристика заради яркия си стил и смелото използване на тропи, очаквани по-скоро в художествената литература, отколкото в печата.
Четенето на публицистиката му в книга няма нищо общо с нейното четене в периодиката. Избрани, събрани и подредени в общо книжно тяло, статиите заживяват нов живот. Затова допринася и чудатото хрумване текстовете да се подредят обратно – от нови към стари, както прави администрацията, която в папките с бумагите си слага най-новите документи най-отгоре. Така книгата „Картаген трябва да бъде разрушен“ е своеобразен политически дневник „наопаки“, едва ли не като едноименната книга на Юисманс.
Дневник не обективен, а строго личен; дневник не толкова на събитията, колкото на възприятията за тях. А където има възприятие, там има и оценка, там има и присъда.
За да заприлича книгата съвсем на дневник за отминали събития, към всяка статия има приложен кратък списък от вестникарски заглавия, излизали в дните около нейното написване. Така например покрай последната статия „Десният човек в девет точки“ научаваме, че е писана в 38-ия ден на протестите срещу правителството на Орешарски, че Искра Фидосова току-що е напуснала политиката и че Борисов лансира идеята за нов експертен кабинет с ГЕРБ. Годината е 2013, месец юли.
Колкото повече време минава, толкова статиите от „Картаген трябва да бъде разрушен“ ще застиват като мушици в кехлибар и ще се превръщат в пожълтели моментни снимки от стари времена. Книгата е голяма, над 700 страници, но пък в нея са събрани цели пет години, които бързо се отдалечават от невротичния ни поглед на жители на настоящето.
