Доган се готви за края на ерата Борисов?
Една от любопитните щрихи на настоящата кампания за Европейския парламент е бесният огън от страна на Атака срещу ВМРО. След призиви за общо явяване на вота и после заявки за толерантна кампания между (бившите?) партньори в Обединени патриоти, внезапно преди няколко дни хората на Сидеров избухнаха. Те не само се включиха с жар в кампанията срещу Ангел Джамбазки, която „Бареков и ко“ водят, но и срещу вицепремиера Каракачанов, който отново се опитаха да въвлекат в имотната сага. Изобщо създава се впечатение, че Атака се притеснява не толкова за собствения си резултат, а от това ВМРО да не успее да скочи само бариерата за евродепутати.
Първите публикувани социологически данни отредиха на ВМРО почетното четвърто място с малко над 6% и само на 2% след третия – ДПС. Атака остана в графата други с около процент – най-слаб резултат от самото й създаване. Това е и изкушаващо простото обяснение за истерията на воленовите националисти – завист, злоба и нежелание да се приеме резултата. Оттам и атаките по „партньора“.
Просто, но невярно: Волен Сидеров няма никакви очаквания за добро представяне. Той на практика се разграничи от резултата с това, че не включи в листата си нито едно от наложените имена на Атака. Вместо това направи кастинг за таланти – да се упражняват децата, колкото могат – толкова… Всяка радикализация сега ще направи загубата му по-видима и по-малко престижна. И все пак той тръгна на тази война. Значи мотивът е друг.
Всъщност, както и при криминалните случаи, важно е да намерим кой има най-голям интерес, а не кой е дръпнал спусъка в качеството си на наемен убиец. В случая следата еднозначно води към ДПС. След разпада на Обединени патриоти (отново заради Волен и неговите атаки срещу Симеонов), Движението считаше, че си е обезпечило третото място от една страна и трайно е вкарало в безпътица основния си опонент, който ги държи без видимо участие във властта, националистите. Избирателите на ОП обаче не се оказаха толкова глупави, те концентрираха вота си около листата водена от Ангел Джамбазки по много причини, включително личната му харизма. Буквално всеки месец след Нова година ВМРО вдигаше процента на подкрепата си и, ако тренда се запази, третото място на ДПС изобщо не е сигурно. С оглед липсата на шанс десните да влязат в ЕП, е възможно Джамбазки да обере и техните гласове, а и на немалкото отвратени от общата компроматна мазаница. Това би било катастрофа за партията на Доган, затова бяха задействани не само компроматните схеми на Бареков и Марешки, но и троянския кон Сидеров.
Връзката между движението и Атака е стара и работеща. Тя минава през кабинета „Орешарски“, който се крепеше на „Златния пръст“, а намери изражение и в кадрите на ДПС, които Волен назначи като своя квота в министерства и други ведомства. Просто сега нуждата я направи видима, защото залогът е висок. Макар да получава при всяко управление своя дял от баницата, Движението не може дълго да функционира без официално да консумира власт – просто така е направено. Иначе кохортата клиентелисти може да се разбяга във всяка една посока – и към ГЕРБ, и към БСП и към всеки друг вкл. Воля, ако имат шанс да успеят (Орхан Исмаилов). Тези избори за Доган са знакови за да закрепи структурата показвайки, че без него следващо управление не може да има. Така ще направи усложливи и БСП и ГЕРБ, но и – най-важното – ще може да детонира всеки момент сегашното правителство и да сложи край на ерата „Борисов“.
Големият въпрос е кога би го направил. Анализът сочи, че моментът е удобен: Основния конкурент за турския вот, Лютви Местан е изваден от играта, патриотите са в разпад и ще потънат поотделно, нова алтернатива няма, големите партии са мразени неистово и с изравнени сили – идеален момент за завръщането на балансьора.
И изведнъж ВМРО показва само резултат близък до тоя на ДПС… Ясно е, че това е непростимо, ясно е, че всички сили ще бъдат хвърлени да се потопят тези патриоти за да няма българинът алтернатива и бъде върнат в епохата на прехода и балансьора Доган. Затова не е чудно, че Атака се превърнаха в камикадзе, готово да потопи доскорошните си партньори. Те винаги са знаели цената на услугите си и са ги продавали добре. Чудното е дали този път избирателя ще се поддаде или вече е добил резистентност към вируса „Доган“.
