Разджуркана държава

Сподели

Не искам да напиша този текст. Защото се налага да кажа грозни думи за държавата, в която живея и която отказвам да напусна. Държава тук отдавна няма. За съжаление. Независимо че ни обясняват и надъхват да вярваме в обратното. Къде е, питам? Здравеопазването колабира отдавна. Образованието е разпънато на кръст от политикани и всезнайковци, част от които дори нямат документ за титлите, които монтират пред имената си. Националната сигурност е пробита отвсякъде. За политика няма смисъл да говорим. Такава отдавна няма. Има всекидневни скандали, с които само доразджуркват и без това разджуркания живот. На този фон всеки поединично оцелява. И уведомява за сполуките и несполуките си в социалните мрежи. Все едно останалите ги интересува. Ама лайквате, нали!

Някакъв „бял хакер“ разджурка НАП, и то така, че тепърва предстои джуркане в цялата държава. Не са блеснали и другите бели хакери да разджуркат и останалите „НАПове“ в държавата. А народът се хили във фейсбук и не вдява какво става. Не-ни-дре-ме! Хак да им е на Борисов и неговите калинки!

Калинки ли?

Бели хакерчета мамини!

Дани искал да наблюдава отстрани как работи съдебната власт. Че кой не иска така – да гледа, нищо да не прави и да получава. Другите – и те така! На Влади му дай решения да търси – ще бръкне в едното ухо, ще изпие кафе с Когото трябва и ще получи нова задача. Ос-тав-ка ли? Нареченият министър на вътрешните работи к’во прави? Раздава си телефона наляво и надясно – да му звънят съдиите (и не само!), да му казват кой ги натиска, че да ходи после лично министърът да ги отстисква. Къде има такова нещо? В държавата на Цацаров, Пеевски и Борисов, знае всяко малко овчарче. И колкото и пъти да го повтори, няма да сгреши. Те джуркат. Всичко.

Ако трябва, днес ще пият кафе с босовете на футболни отбори. Борисов, като главен секретар на МВР, казваше, че големите футболни отбори се държат от престъпни босове. Мда… Днес повечето от тях не са на този свят. Борисов не е главен секретар, а министър-председател. Мафията… Нея тук я няма, ако трябва да цитираме вътрешния министър Младен Маринов, според когото „в България вече няма предпоставка за мафиотски структури“. Та така – днес с босовете на една маса. Ако е необходимо, утре ще джитка с джипката. А когато се налага, ще праснат пет-шест ареста за сеир на публиката. На която не-й-дре-ме!

Междувременно ще редят пионките, а човечетата няма да се сърдят. Защото и за тях ще има. Малко, но от сърце. За големите – повече. И докато публиката лайква, тагва и се самобичува как я джуркат джуркачите, те се настаняват завинаги. Затова не се притесняваме: ще си изберат главен прокурор, какъвто им е необходим; ще сложат шеф на военното разузнаване, който ще им свърши работа (Йордан Бакалов не успя!); КПКОНПИ ще префасонират по свой образ и подобие; за ДАНС – вече е ясно.

Ще опраскат всички неопраскани

Както и онези, които подадат рога. Ще вземат бизнеса на непослушните и неплащащите. Дотогава ще ги държат в затвора, извън страната, ще им пускат по някоя и друга поръчка, за да са на къс повод.

А ние се занимаваме месеци с Цветан Цветанов. И пак ще го направим. Защото отново ще дойде неговото време. Никой не си задава сериозно въпроса защо бившата дясната ръка на Първия ни заплаши с резултатите от местните избори. Ще сравняваме, а? Какво? ГЕРБ преди „Цветанов прави избори“ и след това. Заплаха си е това, чиста.

С такива джуркачи каква държава очаквате да има? Разджуркана. Тя днес купува самолети, за които не знае колко ще й струват, дали и за какво ще й трябват, и в същото време натирва болните и социално слабите. За Ф-16 има актуализация на бюджета и бюджетен дефицит, за преизчисляване и осъвременяване на пенсиите – няма, за детски добавки, за данъчни облекчения, за по-нисък ДДС – също няма. И не се очертава да има. Манджа с грозде.

Не спираме да пишем за нормална държава. С Дани, Влади и сие няма да има такава. Какви политики, какви избори? Не-ни-дре-ме! – вика избирателят. И злобно драска в социалните мрежи: хак да са им на Борисов и Ангелкова празните плажове. Ама и на тях не-им-дре-ме! Спретнали са кампанийка „Родното море не е демоде“, разхвърлят перхидроли, инфлуенсъри, силиконки по морето и крещят: „Елате, тук е гот!“ И да имаме с какво да идем, защо да го правим? За да ни се хилят после същите инфлуенсъри, перхидроли и силиконки. И да ни скачат по главите. А батките на силиконките, дето монтираха баровете си във водата и бетонираха плажовете, да ни опушват като паламуд, да ни мачкат с джетовете и да ни скачат по главите. Не-ни-пу-ка! Ако ни пукаше, щяхме да хванем децата за ръцете и от плажа на Иракли – в центъра на София.

Да грабнем изпочупените павета от Ларгото

и да Му разджуркаме прозорците.

Ама не! Ние се хилим във фейсбук и всеки ден пускаме нови лафове и колажи. И гледаме кой ги лайква, къде ги споделя. Кефим се. На какво? На собствения си разджуркан живот. И се спасяваме поединично. Съседът, до вчера опърпан строител, днес казва: „К’во му е лошо на Бойко. Свикнахме. Виж колко неща направи?“

В това е проблемът. В свикването. Свикнахме пътищата и магистралите да цъфват като майски рози още при първия дъжд. Обръгнахме да ни подритват за жълти стотинки аверите Му, на които дава поръчки за същите пътища и магистрали. Не ни пука за поредната чума по животните. Изклахме овцете и козите в Странджа, сега са наред прасетата в Северна България. И хората не се опъват. Теглят им ножовете и юли е като Коледа. Що не? Има ли смисъл? Ама и малкото, което имат, отивало под ножа. Като в турско. По-малко народ, по-малко грижи за властта.

Каква демография, какви пет лева? Тиган или бебе – направете го сега. „Чашка с без силикон“ – направи го сега. И стискай, стискай палци да получиш пакети с памперси. Те взимат парите за поредната „социална кампания“, а демографията кучета я яли. Но селфитата с деца събирали повече лайкове, видиш ли. Анимирани щъркели и сперматозоиди или по-високи детски надбавки, сигурност и доходи ще решат проблема. Знаете отговора. Знаят го и българките, които продължават да се страхуват за работните си места, за недостатъчните детски градини и изпадат в паника от здравната ни система, която понякога убива.

А те, братче, не спират

Цакат ни със санирането на окаяните ни блокове, с цените на бензина, тока и парното, с калпавите храни в супермаркетите. Пробутват ни пошло шоу дори на стадионите, работят ни с билетчетата на късмета, които търкаме.

И ние не спираме. Да свикваме. С простотията и с наглостта.

Пак ще попитам – какви политики, какви избори? Не-ни-дре-ме! Хилете се на Дани, забавлявайте се с Влади, но знайте, че Борисов, Пеевски и Цацаров джуркат държавата. И всички нас.

Следите ли белия хакер? Не спирате. Бил такъв, онакъв, давал интервю, от малък ръчкал. Гений! Държавата такива трябва да наема! Да, такива им трябват на Борисов, Пеевски и Цацаров. За да могат да ни джуркат от сутрин до вечер. И да ни е кеф дори.

Докога? Докога ще позволяваме на тези хора в тази държава да ни подхвърлят. За наша сметка. Не знам какви поуки ще си извлекат властите и опозицията, бедните и богатите от случващото се. Знам едно. Тази държава повече не може да бъде управлявана по начина, по който се правеше и прави досега. От това управление. А вие каквото искате лайквайте в социалните мрежи. Иначе? Дърпайте шалтера и да се свърши с тая мъка най-накрая.

автор: Ина Михайлова


Сподели

Related posts

Leave a Comment