Във Ватикана има хранилище за ценни старинни документи на Църквата още от 1611 г. – времето на папа Павел V. Достъпът до архива винаги е бил ограничен – допускат се само официални лица на Ватикана и учени. Писатели като Дан Браун ни въвеждат в този сакрален свят чрез въображението си и дори да ни казват нещо абсолютно вярно, то се възприема като художествена измислица. Учените, които са били допускани до архива, описват с точност какво точно искат да проучат и кои точно документи са им нужни. По този начин Ватиканът наблюдава зорко кой се интересува от нейните тайни. Това още повече засилва любопитството на много историци и търсачи на сензации, които смятат, че Ватиканът има какво да крие?…
Преди години гръмна скандал, запален от Копенхагенския музей на еротиката, от който твърдяха, че най-голямата порно колекция в света се съхранява във… Ватикана! Това богохулно твърдение, естествено, трябваше да бъде доказано, но ограниченият достъп до архива го възпрепятства.
Институтът „Кинси“ се заема да проучва архива чрез предоставените оттам микрофилми на съдържанието му, и естествено, не открива нищо неприлично в него. В същото време на изкуствоведите е известно, че през XVI век на един от учениците на Рафаело – Джулио Романо, поръчали да украси стаята за баня на кардинал Бибиен със серия от 16 фрески, изобразяващи различни секс пози?… Копията на тези картини може да се видят в книга – „Позите на Аретино“. Следователно, несъмнено те са били поръчани от кардинала?!?
Според много историци, в архива на Ватикана трябва да се намира и информация за родословното дърво на Исус. Слуховете, че той е бил женен и е имал деца, тръгнаха от книгите на Дан Браун, но и много историци са на мнение, че това не е само художествена измислица. Един от аргументите им е, че практически за Исус се знае много малко от живота му между детството и неговата 30-годишнина.
Църквата, обаче, няма интерес да разкрива тези подробности. Помислете си какво би последвало от разкритието, че разпнатият Исус е оставил наследници, които от своя страна са раждали потомци с Неговата кръв.
В историята на архивите сигурно има много секретни неща, но тъкмо те са ставали повод и за много манипулации. През 1923 г. един академик и епископ – Едмънд Бордо Секели почнал да твърди, че е намерил древен ръкопис, написан на арамейски език. Той, по неговите думи, съдържал учението на есеите /юдейска мистична секта/. Като такива се споменавали Йосиф и синът му Исус.
Секели твърдял, че в тайнствения ръкопис се наблягало много на важността на кръщането и на пророчествата, на благотворителността и добрата воля. Все неща, които отвеждат към идеите на Исус Христос.
Есеите изпитвали отвращение към човешките жертвоприношения с животни, твърдял Секели, и предпочитали да принасят в дар… плодове и зеленчуци. Дали обаче Секели не е използвал „ръкописа“, който никой не видял /!/, за да изкара, че есеите, разбирай и Исус са били вегетарианци? Самият Секели бил вегетарианец. Това съмнение превръща твърденията на епископа в неблагонадеждни, а някои дори си позволяват да го наричат „лъжец“.
„Великият гримоар“ се пази във Ватикана, твърдят други легенди, свързани с архива на църковната държава. По принцип, „гримоари“ са наричани през Средновековието окултните книги за магии и заклинания.
Едно от поверията, свързани с тях, гласи, че те могат да бъдат четени единствено от техния автор, но дори той самият бил в опастност, тъй като вътре между страниците на гримоарите имало демони, които при всяко разлистване, излизали на свобода.
Друго поверие е свързано с идеята, че гримоарите са книги, в които се описва само черна магия и вещерство, и всички заклинания се извършват с името на Сатаната.
Парадоксално, на практика повечето гримоари са писани от християни, които използват името на Исус Христос в заклинанията си. Автори на гримоари са били библейски персонажи като Енох, Соломон, Моисей и др., и римски папи като Лъв, Хонорий и др.
Твърди се, че Завещанието на Соломон е намерено в гробницата му през 1750 г.
Гримоарът „Le Dragon Rouge“ е онзи, който събужда любопитството на езотериците. Според някои именно той се съхранявал в архивите на Ватикана… „Ако това е така, излиза, че там се практикува окултизъм!“, хвърля ръкавицата един астролог.
Най-коментирани през последните години са пророчествата на Фатима. Знаем ли съдържанието им, всъщност?
Както е известно, става дума за случка през 1917 г., когато деца-пастири от Фатима, Португалия получават три пророчески видения с послания от Дева Мария. Първите два секрета са публикувани през 1941 г., а за третото пророчество се мълчи дълго време. Вероятно и до днес…
През 1965 г. то било прочетено от папа Павел VI, но той се отказал да го обнародва. През 1981 г., след покушението срещу него, го прочел и папа Йоан Павел II, но и той се отказал да го обнародва. Това още повече засилва любопитството на хората. Защо всички се отказват да кажат какво съдържа това пророчество?!?
През 2000-та година папа Йоан Павел II проговаря, като казва, че ставало въпрос за апокалиптична битка между Доброто и Злото, а той бил централна фигура в тази битка… Казаното не звучи много убедително.
Повече доверие буди изказването на папа Бенедикт XVI, който през 2010 г. каза, че „Третата тайна от Фатима“ още не е разкрита. Така въпросът Каква е тя, продължава да виси.
Един парадокс учудва много учени. Ватиканът не допуска каквито и да било разговори за извънземен живот, а в същото време провежда конференции по астробиология и използва Ватиканската обсерватория, търсейки планети, подобни на Земята.
Според уфолози, Църквата знаела за съществуването на други цивилизации от векове назад, но не желаела да оповести това.
Много учени смятат, че тайните на Ватикана не са само във Ватиканския архив. Предполагат, че Църквата има тайно хранилище в Голямата пирамида на Гиза… Един от аргументите им да мислят така: „Случайно ли, подхвърлят те, Наполеон и Хитлер се отправят към пирамидите, след като прекарват известно време във Ватикана?“
Отец Пелегрино Арнети, който умира през 1992 година, твърдял, че бил „видял“ как древният римски сенатор Цицерон държи реч през 63 г. пр.н.е. И още – Исус на Тайната вечеря; и Наполеон… Всичко това свещеникът бил „видял“ с помощта на устройство, наречено „хроновизьор“…
По думите на Арнети, устройството било изобретено от Енрико Ферми и Вирнер фон Браун. Т.е., от авторите на ядрения реактор и на космическата ракета. Отец Арнети също така обяснявал, че с помощта на устройството можело не само да се „види“, което и да било историческо събитие, но и да се „запише“.
Така, през 1972 г. в италианското списание „La Domenica del Corriere“ се появява една мистификация – „фотография на Христос“! Тутакси разкриват измамата – „фотографията“ била свалена от… картичка с образа на Христос. Ватиканът се намесва и забранява дори споменаването на „хроновизьора“ като „опасен за обществото“. Съществувало ли е изобщо такова устройство? Според някои по-дръзки търсачи на силни усещания, то не само „е съществувало, но и още се използва“…
Старши екзорсистът на Ватикана – отец Габриел Аморт „разпознавал демоните“. Така говорят за него до смъртта му през 2016 г. Някои смятат, че той дори си „говорел“ със Сатаната. Според режисьора на филма „Екзорсист“ – Уилям Фридкин, самият отец Габриел му казал: „Сатаната е чист дух, макар понякога да се проявява като бушуващ звяр“.
През 2010 г. Аморт шокира всички, като казва: „Сатаната се крие във Ватикана“. По-късно екзорсистът уточнил, че се бил изразил не буквално, а „образно“, като имал предвид корупцията в Църквата.
След смъртта на отец Габриел сред папските служители тръгнал слухът, че изказването на отеца е било съвсем „конкретно“…
„Исус не е бил разпнат!“, твърди психологът-масон и автор на книги Майкъл Бейджънт, който дори обвини и даде на съд за плагиатство Дан Браун. Бейджънт не само вярва в съществуването на Христос, но през 2006 г. издава книгата „Свитъците на Иисус“, в която стига до извода, че историческият Исус не е Този, който представя Църквата.
Особено относно интимната част от живота на Спасителя. Става въпрос за връзката Му с Мария Магдалена и това, че двамата най-вероятно са имали кръвно продължение. Бейджънт повдига и завесата на тайната, свързана с представянето на религиозните текстове от миналото и живота на предците на християнството. Според Бейджънт, Исус не умрял на Кръста – бил сключил сделка с Пилат Понтийски да го остави жив срещу парична гаранция, казано на съвременен език, а Рим имал интерес от това.
Самият Бейнджънт прави разследвания в Мъртво море и във Франция – в селото Рен льо Шато, където един френски свещеник на име Беранже Сониер преди него твърдял, че разполага с доказателства за живота на Исус, различни от твърденията на Църквата. Лошото е, че днес е трудно да се докаже дали Сониер е излъгал, или въпросните документи наистина са съществували и са били изтъргувани от свещеника, тъй като той скоро след изявлението си, „странно“ забогатял…
Дали Църквата не е купила с пари мълчанието на свещеника?!?
олямо петно върху Ватикана хвърля подозрението, че папа Пий XII е помагал на Хитлер. Той дори е наричан „Хитлеровия папа“. Според Ватикана, обаче, това било гнусна лъжа. Нещо повече, от Църквата твърдят, че Пий XII не само не бил близък с Фюрера, ами дори разпространявал брошури, осъждащи нацизма, и то в самата Германия. Освен това бил спасил над 800 000 евреи в Източна Европа.
Кой е истинският образ на папата, остава загадка. Ватиканът и до днес отказва да публикува документи за дейността си за Холокоста. А очевидци продължават да твърдят, че папата е бил в близки отношения с Хитлер и че изповядвал открито расистки възгледи – твърдял, че повечето чернокожи са „насилници“.
Тези и други тайни на Ватикана очевидно и занапред ще продължават да разнищват в книгите си автори като Дан Браун, а документалната истина в архивите на Вечния град ще продължи да бъде недостъпна за обикновените хора, зорко пазена от неговите обитатели.
Еми МАРИЯНСКА
