Конференция, организирана на принципа на бандата, или трагедията на едно поколение
Вчера в Пловдив, в най-старата партия в България победи организираната по моделите от 90 – те години група.
Голяма победа?! 80 души, манипулирани от един бизнесмен, празнуваха своя резултат на труда, положен месеци назад. Трябва да признаем, че всичко беше организирано добре от най-ниските до най-високите нива на партийните организации. Това е класически пример как може да се овладее една организация с не много средства и похвати, заимствани от криминалните филми.
Днес обаче неминуемо се задава въпроса – а сега какво?
Малко хора разбраха изказването на проф. Иво Христов, който каза: „Вие сте обречени да победите в една страна, в която бедните са повече от 50% от населението”.
Какво общо има една партия на бедните, с един от най-богатите хора в България?
Ето това е екзистенциалният въпрос, на който не беше даден отговор в конгресната зала на Пловдивския панаир.
Друг оратор напомни, че не може една лява партия да води политика на центристка, народняшка партия, а в същото време той лично твърдо стои зад бизнесмена – олицетворение на тази политика.
Ето това е трагедията на хората, стоящи зад лидера на партията в Пловдив, огромната пропаст между принципите на лявата партия и нейните представители в местната организация.
В организацията на градската конференция имаше и много театралност. Веднага се наби в очи демонстрацията на верните хора на лидера зад гърба му на сцената, която напомни за една пресконференция, само преди един ден в друга партия. Явно на лидера му допадат такива театрални етюди за единство и подкрепа.
Очаквано Георги Гергов спечели битката за председател на БСП …
Всичко беше подчинено на желязна организация и принципа на бандата – всички зад алфата на глутницата.
За политики и за бъдещето на града – нито дума.
Показателно е, че председателят на групата съветници се отказа от отчет на групата в местния парламент. Всички го приеха за нормално! След като няма политики, няма и отчет.
Изобщо, на отчетната конференция на градската организация не стана дума за политики. Никой не разбра какво предлага на обществото най-старата партия за Пловдив, какво е отношението към предишния кмет и управлението на града и към сегашния кмет.
Все пак се отчиташе 4 години в живота на една партия и във втория град на България. Нормално е на такава конференция да се приеме и програма за следващите 4 години, която да се изпълнява от новото ръководство – за такъв документ изобщо не стана дума.
Всичко се концентрира в една личност – приетия принцип беше: „Който не е зад мен, е против мен“.
Все пак не трябва да се забравя, че в Пловдив живеят 380 000 души и гласуват над 290 000. Показателно е, че когато се гласува мажоритарно за президент в Пловдив – 70 000 души подкрепят избора на ляв президент, а когато се гласува за кмет – само 11 000 души подкрепят предложения от ръководството кандидат. Същото е и за националните избори – през 2015 година за парламент 40 000 души са гласували за левите депутати, а през 2019 година 13 000 души са подкрепили левите общински съветници.
Няма отговор на въпроса защо има такива огромни разлики в подкрепата на предложените кандидати.
Очевидно градското ръководство през последните 7 – 8 години не разбира пловдивските избиратели и разчита само на тесен кръг партийно мотивирани избиратели. От отчетите на градското ръководство се вижда, че този тесен кръг непрекъснато се смалява. В пловдивската организация членуваха над 30 000 души през 90 –те години, а сега са под 2 000, като средната възраст е над 70 години.
Сега стигаме до трагедията на една група от 30-40 души – млади и интелигентни хора, обвързани с една спорна личност. Водени от конюнктурни, лични интереси те не могат да разберат, че си слагат татуировка за цял живот. Каквото и да постигнат в бъдещето, те винаги ще бъдат обвързани с една спорна личност. Това е като дамга, която не може да бъде изтрита. Ще минат години, въпросната личност ще замине в