Българите ни обединява омразата. Обща черта на народа ни, ние обичаме да се мразим….помежду си. Като нападките и злостните хули минават всякакви граници на нормалното и на възпитанието.
Сегашните тъмни престъпни времена засилиха това чувство. Оскотели от стреса, от мизерията и несигурността, раздразнени от различните, омерзени от помията, загубихме чувството за общност и приличие. Вербалната агресия между българите мина границите на нормалното. Всеки ден „интелектуалци“, политици и най-обикновени хора сипят злъч и омраза с думите си.
Обиждаме се помежду си, защото не виждаме общото, а само различното. Защото нямаме национални идеи, а взаимна омраза. Журналистите, вместо да внасят тон на умиротворение, подклаждат кладите на злобата и жестокостта на българите един към друг.
И си спомням думите на един историк, че българите така са се клали и убивали помежду си, както и чужди не са го правили. Предателства, омраза, завист и желание за отмъщение – движещите сили на българина…..
И още по-отвратително е, когато това се превръща в национална политика и политиците дори не се засрамват от думите си. Когато омразата се раздухва и българите се насъскват едни срещу други.
Господи, дай ни разум и любов едни към други. Защото турци и византийци не успяха да ни затрият. Но ще го направим сами….
Елена Гунчева
