„Рестартът“ на Борисов и ГЕРБ понесе тежък удар – изборът на ВНС не мина

Сподели

Парламентът окончателно отхвърли предложението на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов – депутатите от Великото народно събрание да се избират по специален ред – 200 по пропорционалната система, 200 – мажоритарно.

А то бе знаково – защото е част от „рестарта на държавата“, който Борисов предложи в обръщение към нацията на 14 август. Излъченото по Фейсбук възвание трябваше да успокои гневните площади и да прибере протестиращите от улиците.
Но не стана.

А днес най-голямата фракция в парламента не получи дори гласовете на своите съюзници в управлението – Обединените патриоти.

ГЕРБ не успя не заради променената от протестите под прозорците на властта политическа среда, а заради недостатъци, които за партията на Борисов са системни – неумение да се вслушва в чуждо мнение, високомерие, арогантност, действие от позиция на силата.

В една парламентарна демокрация основното е не демонстрацията на сила, а умението да слушаш, да убеждаваш, да търсиш баланс чрез преговори. Все качества, които колективният ГЕРБ е показал, че са му чужди.

Затова ропотът срещу тази партия ще става все по-плътен, независимо от оредяването на протестите.

Ако трябва да се избере реплика, която най-добре характеризира лексиката на ГЕРБ, това без съмнение е „Бихме ги!“
Защо такава нагласа не гарантира политическо дълголетие показва гласуването по текстовете от промените в Изборния кодекс.

И не само тези, които парламентът разглежда тази седмица.

ГЕРБ има доста грехове, свързани с изборните правила, нищо че когато партията се създаваше, Борисов се кълнеше сутрин и вечер, че първата работа, с която ще се заемат, когато спечелят властта, ще бъде именно Изборният кодекс. Вместо това кодексът вече е преправян 18 пъти, преброиха тези дни експерти, като в навечерието на избори ремонтът е направо задължителен.

И повечето грешки на управляващите в последните десет години, свързани с Кодекса, са допуснати именно заради арогантно игнориране на мнението на опозицията.

Може би най-фрапиращият случай е от есента на 2016 г., когато две седмици преди изборите за президент парламентът се събра извънредно и промени правилата. Това се наложи заради отчитането на вота „Не подкрепям никого“. На практика – заради ината на Данаил Кирилов, тогава председател на парламентарната комисия по правни въпроси, който игнорира напълно забележките на опозицията, свързани с въпросното квадратче. Но и никой от „своите“ не допусна, че Кирилов може да се обърка и така в ГЕРБ разбраха, че има голям проблем, както се казва – в 12 без пет.

Но управляващите сигурно харесват този маниер – на налагане на решения със сила, сигурно той ги кара да се чувстват герои. Иначе през годините биха го променили или поне смекчили.

Но не. В ГЕРБ избират за говорители хора, които с неподправена наслада сочат с пръст, обвиняват и заклеймяват. Като Маноил Манев и Десислава Атанасова, например, но и Тома Биков гледа да не изостане от този пример.

Цвета Караянчева – също. А като председател на Народното събрание, тя би трябвало да помни, че е „първа между равни“.
В резултат не трупа симпатии, дори когато говори принципно правилни неща – че парламентът не е място за провокации. Няма как да се ръкопляска на председател на парламента, който е допуснал институцията, която представлява (най-високата в държавата) да се обезличава и принизява, да се използва за гумен печат за решения на правителството. Или още по-зле – за смокинов лист по законопроекти, които правителството не желае да припознае (колко важни закони бяха внесени от „група народни представители“).

България е парламентарна република – в ГЕРБ продължават да не разбират това. Иначе Борисов нямаше да каже следното: „Винаги съм уважавал протестите на хората. Няма случай досега, когато протестиращи са искали нещо от правителството и да не е била проведена среща с тях и след това проблемът им да не е бил решен.“

В една парламентарна република политическият баланс се търси в парламента, не извън него. Подходът на премиера на практика е на автократ-бащица, в най-добрия случай – на „добър цар“, който благоволява да се вслуша във воплите на изстрадалия народ.

Нито Борисов, нито който и да е от ГЕРБ направи опит да търси решението на какъвто и да е проблем в парламента. Дори когато има търкане и скърцане в управляващата коалиция, отношенията се изясняват не в сградата на Народното събрание, а на Министерския съвет, защото на министър-председателя така явно му е по-удобно.

Премиерът не смята за нужно да се появява в Народното събрание, дори когато се разисква или гласува вот на недоверие или се предлага промяна в състава на Министерския съвет. А според конституцията именно Народното събрание е негов работодател – то излъчва правителството.


Дори прословутия си „рестарт“ Борисов обяви не от парламентарната трибуна, както подобава на премиер и лидер на управляваща партия в парламентарна република, а в обръщение към нацията. Явно въобще не го интересуваше, че това е прерогатива на държавния глава, закрепена в конституцията. И ще остане такава дори, когато омразния на ГЕРБ Румен Радев няма да е президент.

Премиерът не използва парламентарната трибуна и за да съобщи на нацията за плановете си за новата парламентарна сесия или новия политически сезон. И така през всичките десет години, през които ГЕРБ е управляваща партия. В България израстна цяло поколение, което е свикнало да вижда своя премиер не в парламента, а в джипката.

Извън времето, когато монотонно и с вид – отбиваме номера, представителите на ГЕРБ четат даден законопроект, те използват трибуната в Народното събрание, за да громят опозицията. А от четири години – и „чуждия“ президент.

Публиката отдавна забрави как изглежда истински дебат по някой законодателен текст. А и кой да го направи? В управляващата партия сигурно гледат на длъжността „народен представител“, като на позиция с висока заплата плюс редица привилегии, за която не са необходими кой знае какви умения. Затова и истински парламентаристи от средите й така и не се появиха.

В дисциплината „бой по опозицията“ ненадминат майстор беше Цветан Цветанов, бившият втори след Борисов в ГЕРБ. Цветанов си отиде от ГЕРБ, но тонът, който зададе, остана. И редовно го чуваме от Караянчева, нали казват, че била негова любимка.

Един от циркулиращите във Фейсбук нейни „бисери“, е сътворен именно от престараване по-яко да ухапе опозицията, доказвайки, че само ГЕРБ може да управлява.
„Единствената лента, която преряза Пламен Орешарски, е на ресторант в Пекин“, каза през 2016 г. Караянчева. А когато Цецка Цачева, тогава шеф на парламента, се опита да ѝ подскаже – „Виетнам“, избраната от Кърджали народна представителка, вметна: „Е, то Пекин е във Виетнам“.

Сигурна съм, че Цвета Караянчева знае къде е Пекин и на коя държава е столица, че става дума за лапсус. Но тя не забеляза какво е казала, защото не можеше да допусне, че е направила грешка. „Грешен“ в нейното изречение и по нейните разбирания можеше да бъде единствено „врагът“, в случая – Орешарски.

ГЕРБ и Борисов могат да показват уважение към правилата на парламентарната демокрация единствено за „пред чужденците“.

Така беше през есента на 2017 г., когато Димитър Главчев в качеството си на председател на Народното събрание изгони от пленарната зала лидера на БСП Корнелия Нинова. В отговор цялата група на левицата напусна. Главчев просто се бе престарал, следвайки линията – „бой до дупка по врага“, но по неподходящо време. Защото предстоеше визита на Антонио Таяни, тогава председател на Европейския парламент, и бе неудобно гостът да говори пред празна зала. Особено в навечерието на българското председателство на Европейския съюз.
И Борисов светкавично реши проблема – изненадващо дойде в парламента в ранни зори, „свали“ Главчев и си замина, без да дочака гласуването в пленарната зала, което да узакони това решение.

Затова управляващите не бива да се учудват защо днес най-младото поколение българи – тези, които учат, работят и пътуват където си искат, не могат да ги дишат. Тези младежи се чувстват европейци и са истински гневни, защото не просто не виждат европейско поведение от своите управници, но виждат, че последните не разбират къде е проблемът.

Затова лицата на ГЕРБ не получават одобрение, когато говорят за защита на обществения ред и за правила в държавата. Защото нашата държава е парламентарна република, в която всяко мнение се зачита, а те десет години упорито ни повтарят само, че „без тях слънцето няма да изгрее“, а всички, които не мислят така са „гадове“.

В една парламентарна демокрация просто не се говори така.
Затова днес няма да им мине един закон, утре – друг. И постепенно ще става все по-неприлично да признаеш, че им симпатизираш.

Както се казва – първо в София, а после и в други градове.


Сподели

Related posts

Leave a Comment