Кеворк Кеворкян: За Българските Сърца

Сподели

Бях напълно сигурен, какви ще бъдат коментарите ви за текста „Нагорни Карабах и Яворов“.
И, все пак, удивително е, каква състрадателност има в Българските Сърца – и колко жилава е тя, дори и в тия мътни времена.

Това е страхотна Народна Енергия, за която Властниците пет пари не дават, сякаш дори не подозират за съществуването й – понеже самите те са лишени от силата да състрадават.

Да се чуди човек на безчувствието им, на вкаменяването им – нали, в края на краищата, и те произлизат от Народа, били са част от него.

Има ли сила, която да ги върне към изначалните ценности, една от които е Състраданието/Съпричастността – тоест, Смелостта да се видиш, да се вживееш в чуждия живот – всъщност, само привидно чужд, защото всички живеем един живот.
Нали „всички минаваме през сърцето на Бог“?

Има ли такава сила, която да ги промени, да ги вчовечи?
Много се съмнявам.

Вглеждам се отново и отново в “Арменци“ и се питам – ще ми простите тази дързост – какво ли щеше да отлее геният на Яворов в „Българи“ – едно стихотворение за днешните Българи?

БЛАГОДАРЯ ВИ!


Сподели

Related posts

Leave a Comment