Видях най-накрая митичния българо-американски бизнесмен, станал известен у нас с телевизия, която направи за удоволствие и после продаде за скраб на Пеевски. Гледах го и в достатъчно острото интервю на Миролюба Бенатова, и в продуктовото му позициониране при Сашо Диков. Този богаташ от средния Запад сега е официален играещ спонсор на новата партия на Цветанов. Не знам какъв е бил този човек преди 19 години, когато отива в Щатите на бригада, с 300 долара в джоба. Не знам как се превръща в “американска мечта”, удвоявайки двойно камионите си всяка година, по холивудски. Дори не ме интересуват предприемаческите му таланти, които явно притежава. Чух го как се гордее с това, че си е купил Бентли, което бил карал само три пъти. Чух го как намира прословутия апартамент на Цветанов за “нищо особено”. Чух и трите фрази, които явно намира за културни и затова ги е пришил в речника си, като безвкусни кръпки.
Този човек е богат. Както сам каза, може да си купи всичко и всеки, но ни успокои, че няма да си купува избори. Суетата го кара да си купи партия, че дори и да стане заместник на вечния заместник.
Ок, няма спор – богатите също имат право да са нискобюджетни. Но тогава е добре те да стоят в сянката на пачките си.
Радослав Бимбалов