Димитър Недков, Фейсбук
Нито Навални е новия Ленин – едно сложно изречение не е оставил на хартия за диалектиката на политическата си борба…
Нито германците имат новия Парвус – да сглоби логиката на инвестицията им за намеса във вътрешните дела на жизнено необходимия за икономиката им енергиен партньор…
Нито Русия е докарана от някой нов Керенски до революционна ситуация – предполагаща римейк на останалия като позор в дипломатическата история “заговор на посланиците`1918” за сваляне на законната власт в суверенна държава…
Поради отсъстващо слабохарактие Путин не е последният император Николай II, фрау Меркел не му е първа братовчедка, не е венчан за треторазрядна немска принцеса от бъкингамското викторианско котило, няма проблеми с престолонаследника и единственият невъзкръснал дух в руското православие е този на Распутин…
А след преквалифицираната от условна в ефективна присъда за офшорните далавери на фамилията Навални, мадам Юлия Н. няма как да се вживее в ролята на саможертвена “жена на декабриста” от онези следнаполеоновски времена на окървавилата “Дворцовая площадь” муравьово-пестелска завера…
––-
Днешният руски псевдолиберализъм преживява драматичната си генетична предразположеност към аннакарениновото раздвоение на личността между брака по сметка с трансатлантическите си донори, первезната греховна любов едновременно с неколцина емигрирали от съображения за сигурност олигарси и омерзителното обществено презрение на многомилионната родова памет на наследниците на “безсмъртните полкове” от последната отечествена война срещу фашистките агресори…
Видно дори от пропагандния мейнстрийм – либерализмът окончателно катастрофира, но дори и обитаващите предимно европейски столици изнежени руски псевдолиберали така и не проумяха за последните два века на второто Христово хилядолетие, смисъла на христоматийната достоевско-тургеневска полемика – що е то Родина в смутната душа руска и какво се следва за предателство на Отечеството в угода на чуждоземни попълзновения по необятните степи…
Илюзорната надежда за само временна “историческа пауза” на либерализма падна като първа идеологическа жертва на разпадащия се на съставните си части социум, след сполетялата ни биологична пандемия…
Така и не им се получи на днешните наследници на класическия либерализъм нито всеобщата декларация за правата и свободите човешки, нито лабораторно съчинения мултикултурализъм, нито утопията за универсална справедливост…
Развеселиха Твореца с техните планове за едноцентричен земен свят с едининствено държащ демократичния код Господар, наивно разчитайки на старческото Му късогледство за оня компресиран в един процент “златен милиард” на “богупомазаните” сред стадото Му…
Напълно закономерна либерална трагикомичност, след като след оня преквалифицирал се във “фюрер” неуспял австрийски художник с ефрейторска нашивка на пагона, заложиха в наши дни на типаж като “берлинския пациент” Навални… Същият, дето биейки се по гърдите пред камерата на смартфона си, че не го ловяли повечето закони светски – спекулативно комерсиализира в банковите си сметки стремежът човешки за възмездие на съгрешилите слуги на Мамона…
Горкият Алексей! – дали през дългите сибирски нощи ще проумее, че колективно разпадащата се западноевропейска цивилизованост най-безпардонно го употреби като “сакрална жертва” и дори му изпрати колективната си дипломатическа кохорта, която без да ѝ пука за професионалната си репутация, да му помаха за “последно сбогом” в съдебната зала…
Ех Навални, Навални!!!… Тоя “занаят” с който си се захванал да се прехранваш, все още само със селфита не става… Милиони ще ти гледат сеира в ютуба, но както сам видя – неколцина ще излязат на площадите…
Хайде, ролята на митичния Распутин никога не би проумял, но да беше поразлистил поне отдавна разсекретената истинска драма на “Руската революция” или поне прелюбопитната глава в нея за оня Парвус, Израил Лазаревич Гелфанд и мечтаещият си още от онези времена великогермански униформен шовинизъм – да обядва край бреговете на Сена и да отваря вечерното шампанско на Нева…
