Поетът Николай Милчев: Защо си мълча?!

Сподели

Мисля си, надявам се, че някой ще се запита защо не съм толкова активен напоследък? Не се ли вълнувам от това, което се случва: Б.Б. не е вече на власт; Има служебно правителство; Нещата лека-полека почват да се наместват; Тинята, макар и да мирише, почва да се изрива; Излизат данни за чудовищна корупция.

Защо си мълча?

Ето това се надявам някои от моите приятели да се запита.
Не си мълча, само дето не мога да се вредя да кажа две думи. Докато беше напечено, докато репресивната машина мачкаше наляво и надясно, много от сегашните интелектуални високоговорители си бяха изключили тока. Сега обаче елате ги вижте! – Като едни същи нови Харалани и Биковци манифестират по телевизии и радиа.
Само ще вметна, че последните една-две години написах повече от сто статии, журналистически материали, бележки, репортажи и фейлетони главно в един-два сайта и публикуваното, лаская се, имаше значение.
Още преди да изберат Гешев за главен прокурор, публикувах статия, че той е копи пейст на Б.Б. Давах интервюта, предупреждавах, виках, късах си ризата. Бях очернен в сайта ПИК и обявен за графоман, недоубита номенклатура и враг на демокрацията. Бях заплашван по телефона и какво ли не. Участвах в радио и телевизионни предавания, в които не си гълтах езика пред иконата на Вожда и вождовете, а говорех открито и честно.
По време на протеста всяка божа вечер отразявах на профила си във фейсбук, както можех и чувствах, случващото се на площада.
Сега вече (както винаги е било) други са важни, други са интересни. Те тогава са страдали вътрешно от мъка и любов към хората.
И искам да кажа – нито правя отчет на „смелостите“ си, нито мисля, че съм сторил кой знае какво. Просто гледах, мислех и не мълчах.
А сега?
Сега никак не съм доволен от случващото се в Регионалното министерство – там има планини да се разриват, а се мълчи.
Мудно се пипа в земеделието и в туризма.
За енергетиката да не говорим – там си знаем, че е мрак.
За културното министерство ще си замълча – дано и там не са само приказки.
А иначе за доброто – дума да няма.
За пръв път от години чувствам, че държавата стъпва на краката си, а не е с главата надолу.
За пръв път от години не ме е срам, като гледам премиера, който – о, боже, може да говори като образован човек, а не като прошлек.
За първи път от години не се страхувам, че глупостта завинаги ни е превзела.
Не се страхувам, ама засега…
Ще завърша така – написах всичко това, защото сме човеци и защото някак си ни се ще, ако сме направили нещо, то да се види. Ако не се оцени, то поне да се види.

Николай Милчев


Сподели

Related posts

Leave a Comment