ДА РАЗСЛЕДВАШ НАРОДА СИ, КАТО ОПГ*…
*ОПГ – организирана престъпна група
Нима трябва да повярваме… Нима е истина…
В ХХI век…
Властта в една държава членка на ООН; ЕС и НАТО; нация съхранила над хилядолетие изначалното си име – разследва собствения си народ като «организирана престъпна група»… Затова, че този народ групово излязъл на площада – да протестира против управниците си…
Всеки гражданин, стъпил на “жълтите павета” с обърнат надолу палец срещу избраните и с неговия глас управници – бил част от “организирана престъпна група” според някакъв си член, алинея или заключителна законова уредба…
Гражданинът-превратаджия – казано по народному… Щял да сваля законната власт – според клакьорските тълкования на обслужващия управниците мейнстрийм…
Дори самата идея за народ като “организирана престъпна група”, означава вече – дълбок цивилизационен разлом между народонаселението и властите вкупом: законодателна; изпълнителна; съдебна, а защо не и титулуваната като “четвърта власт” – медийната…
Нейно Величество Историята дава безброй красноречиви примери в търсенето на отговора – на каква власт би могло да й хрумне подобно юриспрудентно тълкование на причините за избухналото народно недоволство… А именно, че дори и в една все още демократична държава – мирният протест означава “престъпно намерение”…
Да обвиниш народа си, че прави преврат срещу самия себе си…
Това е традиционен похват за бягство от реалността, сътворена от собствените й деяния на прекрачилата всички граници на поносимост Авторитарната власт… А може би – «режим» е по-точното определение…
Самопомазала се с невъзмотимото усещане за недосегаемост власт – загърбила парламентарния контрол, замазваща очите на суверена си и най-вече на международната общност с нефелни шпионски скандали, търсенето на врага с партиен билет и най-откровенни репресии срещу опитващи да защитят бизнеса си дребни и средни предприемачи… Само защото се осмелили да излязат на агората за протест срещу своеволията на управниците…
…………………………
Заживяхме по Кафка… Свидетели сме на “Процесът” според който – законността се третира като метафора за неща, различни от закона…
Или казано по-простичко – класически абсурд в който самите обвинители сами не знаят в какво точно обвиняват, бранейки собствената си власт…
Откъде да предположи в началото на миналия век класикът на абсурдизма Кафка, че само след столетие в една малка балканска държавица (за съжаление нашата) ще оживее прословутият му сюрреалистичен сюжет…
…………………………..
България се тресе от скандални разкрития с магнитут на тектонични размествания на пластовете на общественото доверие… Сеизмологията на общественото мнение не успява вече да очертае амплитудата между истина и заблуда…
Но най-лошото е, че с безхаберието си я докарахме дотам – чужди авторитетни “сеизмологични станции” да ни предупреждават за цунамито, което ще ни връхлети като общество, ако не разчетем правилно земетръсната обстановка под краката на собствените ни властови институции…
Най-вече в правозащитната и правораздавателната система – стигнала наистина до кафкианския абсурд, да разследва цял един разроптал се народ, като – организирана престъпна група…
Има ли дъно всичко това? – ще се попита всеки останал поне малко с акъла си анализатор на случващото се…
Ако приложим подсказания от историята импиричен метод в търсенето на отговора, може и да се присетим за пример от най-старата демокрация в света…
– И ти си зад решетката! – възкликва в последната си нощ, към подаващия чашата с отрова пазач на демокрацията, оня шантав словоблудец, неуспелият да докаже невинността си в демократично скалъпен процес Сократ.
– Глупости! – отвръща му пазвантинът на демокрацията – Ти си осъденият от закона и затова, ти си зад решетката!
– Решетката зависи от гледната точка! – отравя мислите му за цял живот мъдрецът и изпива с насмешка отровата, отказвайки да обезсмисли цялото си житие, променяйки позицията си за безчинствата на узурпиралата атинската демокрация тирания…
Откъде да подозира бедният Сократ, че с това полага основите на етиката в аспекта на морала във философската наука…
