Държавни глави на източно-европейски провинции и прочие височайши геополитически играчи, кой явно – кой виртуално, се сбират в юлската жега на лето’2021 на връх предизборна София – да открият туристическия сезон на цели „Три морета“ едновременно…
Няма лошо! – ще възкликнат тълкувателите на туризма като „гълъбчето на мира“ в най-глобалната, прехранваща мало и голямо по света индустрия…
Каква по-безплатна реклама от това, лично най-първите хора на протекторатите по оста Балтийско-Черно-Адриатическо морета да обяснят на източно-европейците невижданите туристически атракции, които ги очакват, докато отмарят под чадърите на плажовете по „Триморието“ и изживяват трепетни романтични мигове с чаша изстудено вино по лунните пътеки на вечерно притихналите вълнички…
Като например регатите на британските платноходки клас „HMS Defender“, които поради някои дефекти в навигационната система, по стар колониално-имперски обичай, често бъркат международните с териториалните води на атрактивни от гледна точка на Короната туристически дестинации…
Или пък – илюминациите на нощни ракетни стрелби по падащи от небето мишени…
Да не говорим за екстремното преживяване за гмуркачите в кратерите от взривовете на противолодъчните дълбоководни бомби…
Нещо като застрахован от миротворческата мисия на NATO туристически пакет със слоган: „Почивай спокойно, докато ние те пазим!“… Образцов модел на обединен туристически пазар, благословен лично чрез трансатлантическо видеообръщение на Главния демократ на Планетата…
А и преводачите твърдят, че наименованието на платноходката „Defender“ означавало – защитник, закрилник…
…………………………
Казано по-сериозно и то според авторитетни професионални геоанализатори – дали не ставаме свидетели на спускането на нова „Желязна завеса“ между Изтока и Запада – този път от Балтика до Крит… Срещу тия, варварите – руснаците и китайците – или автократите, както е политкоректно днес да са заклеймявани…
Дори нещо по-лошо, което засега само се шушука из брюкселските кулоари – разцеплението на и без това затъващия във всевъзможни кризи безхаберно бюрократизиран Евросъюз…
Съюз, управляван от взели се твърде насериозно за „голямата работа“ безродни величия – силно обезпокоени от ината на дребните източно-европейски народи да отстояват националното си достойнство, културната си идентичност и самобитните си традиции…
Екстравагантни конспиролози отиват още по-далеч с брътвежи, че „Триморието“ било – благословен от Вашингтон бизнес на изкушени от политиката натовски генерали – ей така, на стари години да си имат по една източно-европейска губерния с народонаселение и гарантирана от бюджета рента… нещо като генерал-губернатори…
Тия пък, разказвачите на историйки, дето си пилеят нощите, въргаляйки се в будоара на тази блудница Историята – да вземат да се присетят за някой си сър Халфорд Макиндер и неговото книжле от 1904 г.: „Географската ос на историята“…
Сър-ът Макиндер от свитата на Нейно Величество, под чийто флаг плават покрай нецивилизованите брегове, като гаранти на англосаксонските ценности, платноходките клас „Difender“, взел, че формулирал основата на геополитиката и геостратегията на атлантизма със следната формула: „Който управлява Източна Европа, владее Хартланда, а който владее Хартланда – управлява Света“…
По-любопитните, за това – що ще е „Хартланда“ – да не се доверяват много-много на Гугъл-а и ако не могат да се сдобият със столетното книжле – да вземат да се поровят малко в Британската енциклопедия или да отскочат до някоя библиотека, ако е останало такова отживяло книгохранилище в махалата им…
Такива ми ти тревожни слухове около това чудо-невиждано за бъдещото ни благоденствие с митичното название „Триморие“ за което са се хванали като удавници за сламка днешните ни управници…
Дано да са фейкове слуховете, както е модерно днес да се отрича добре прикритата истина – че да се заплиска най-после и по нашето крайбрежие рогът на изобилието от благинки житейски…
…………………………
Няма да е излишно, обаче – поне докато сме все още парламентарна република, а и тъкмо тия дни ще увенчаем с нескончаемата ни народна любов новите парламентарни законодатели, да се позамислят малко: на кого, като как и след какво задължително всенародно одумване да се пада правото да ни въвлича в подобни съюзи, инициативи или чисти мераци – последствията от които, вместо да понапълнят, биха изпразнили и без това осиромашелите ни, продънени джобове…
Исторически примери от подобни горчилки – дал Господ…
Нима още не ни държи влага онова „царствено“ решение, дето баш в средата на оня шантав от какви ли не величия ХХ век ни вкара по-роднинска линия в една такава подобна съюзена ос, опнала се от Рима, през Берлина – та чак до Токиото…
И после: Оле-ле-е, що ни били окупирали „освободителите“!!!…
А платноходките “Defendеr” скорострелно се били измъкнали през Босфора към своите води в Ламанша…
Димитър Недков, Фейсбук
