Приказка за Ежко Бежко, кофата и каскета

Сподели

Вървял си Ежко из полето, весело си свирукал и се спирал да си говори с други животинки. Тук-там и по някоя снимка си правел, та да видят другите колко е дружелюбен. Снимал се даже със змийчета и жабоци.

Е, на някои места удовлетворявал и физиологичните си нужди. Вече бил свикнал, че никой не му се сърди за това, а напротив – радвали се животните и му ръкопляскали. А той си мислел: “Ех, ако бях човек, сега щях да им благодаря за пляскането като им дам пари, ама не съм. Мога да им дам още от това, за което ми пляскат и те ще се радват”. И го правел. И му пляскали …..

Както си вървял, изведнъж се озовал пред нещо голямо и лъскаво. Чукнал го с муцунката си, подушил го, не е за ядене, а и миришело лошо. Пак почукнал, издрънчало на кухо и Ежко се сетил, че това е кофа. “Нищо няма да изскочи от тук” си казал и продължил из полето.

Взело да се стъмва. Ежко вече бил уморен от емоциите, снимките и радостите на живота и започнал да се оглежда къде да пренощува на сигурно място, далеч от хората.

Той знаел, че някой човек може са не го забележи и да го настъпи или седне върху него и това ще му е краят. Не можеше да го допусне.
И в този момент видял нещо като шапка, Ама не като онези на горските, но подобна. Приближил я и о, че това е каскет – мекичък и топличък. “Това е моето убежище за нощта, тук съм защитен” .

И си легнал, разположил се удобно, било му уютно и спокойно. Заспал Ежко сладко-сладко, сънувал дори. Но…..на сутринта се събудил, заедно с каскета и кофата били в един кашон и някакви хора ги носели на някъде.

Накъде и какъв е краят на приказката оставям на вас, уважаеми ФБ приятели😊

Цветеслава Гълъбова


Сподели

Related posts

Leave a Comment