Делян Славчев Пеевски е част от политическия живот в България повече от 20 години. През последните 5 от тях обаче той започна да декларира стремително покачване на богатството си. От стар „Опел“ в първите години на политическата му кариера, през 2017 г. официалното му състояние изведнъж се оказа с 56.5 млн. лв. по-голямо от дивиденти и след това продължи да расте. В декларацията си за 2019 г. Пеевски отчете забогатяване с още 21 млн. лв.
Въпреки че през цялото това време личността му нееднократно е свързвана със съмнения за корупция, търговия с влияние и пране на пари, те никога не са били потвърждавани официално от българските власти. За разлика от американските, които преди ден го санкционираха по закона „Магнитски“ заедно с Васил Божков, Илко Желязков, още трима българи и семействата им заради корупция.
Ден по-късно прокуратурата съобщи, че „по отношение на четири от шестте физически лица, спрямо които са наложени санкции, прокуратурата вече е предприела своевременно действия“. Останалите двама са Делян Пеевски и Илко Желязков.
През 2019 г. „Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно преследване“, твърди финансовото министерство на САЩ с уточнението, че той е участвал в „корупционни действия заедно със своето подставено лице Илко Желязков“.
Бившият медиен магнат и ексдепутат от ДПС е бил обект на подобни твърдения през годините и те неведнъж са били проверявани от българските разследващи органи. Никога досега нито прокуратурата, нито службите за сигурност, нито антикорупционната комисия обаче са споменавали официално името му в този контекст. За разлика от граждански активисти, действащи магистрати и чуждестранни институции.
Свободна Европа събра 5 от най-емблематичните случаи, в които Пеевски остана незабелязан за властите в България, въпреки всички публични подозрения, които образът му беше акумулирал.
КТБ и медийната империя
Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. е едно от историческите събития в България, чийто развой публиката свързва именно с Пеевски. Не само заради многократните твърдения в тази посока на бившия ѝ собственик и дотогавашен негов бизнес партньор Цветан Василев.
Именно през КТБ бяха финансирани много медийни проекти, които през годините са се отличавали с подчертано позитивна редакционна политика към самия Пеевски, към управляващите в този момент – най-често от ГЕРБ, както и към прокуратурата.
Години преди фалита, точно с кредит от тази банка беше финансирана и сделката за изданията „Монитор“, Телеграф“ и „Политика“. През 2007 г. те бяха придобити от майката на бившия депутат от ДПС Ирена Кръстева, впоследствие прехвърлени на него, за да се стигне до началото на тази година, когато холандската компания „Юнайтед груп“ обяви, че ги купува.
Фактът, че в началото на тази хронология стои заем от КТБ, е публичен и фигурира в постановление на Софийската градска прокуратура (СГП), с което тя отказва в началото на 2009 г. да образува разследване за произхода на средствата, с които „Нова българска медийна група холдинг“ тръгва по пътя към доминация на българския медиен пазар.Иван Гешев обяви през 2017, че с колегите му не са открили никакви доказателства, свързващи Пеевски с КТБ.
Това обстоятелство обаче не беше забелязано от настоящия главен прокурор и бивш наблюдаващ обвинител на делото за източването на КТБ Иван Гешев. Той обяви още при внасянето на обвинителния акт по казуса през юли 2017 г., че с колегите му не са открили никакви доказателства, свързващи Пеевски с банката. Наличието на прокурорска проверка, споменаваща въпросния кредит, беше премълчавано и от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.
На този фон самият Пеевски призна този факт през октомври 2017 г. пред издавания тогава от него в. „Телеграф“, обявявайки, че „противно на всичко, което се опитват да внушат, ние редовно обслужвахме тези заеми и те са напълно погасени – не дължим нито стотинка и това може лесно да бъде проверено“.
Това, което никога не беше проверено обаче, бяха разкритията на фондация „Антикорупционен фонд“, че сред доказателствата по делото за фалита на КТБ фигурират множество следи, свързващи Пеевски с банката. Според автора на разследването Николай Стайков става въпрос за документи, различни от кредитите, отпуснати на официалните медии, които в миналото бяха собственост на семейството на ексдепутата.
Сред въпросните следи бяха писма, записки и работни документи на ръководството на КТБ, в които се говори за задължения, записани на името на „фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП“. Стайков дори цитира списък от над 20 фирми, които са получавали атрактивни обществени поръчки и които са били наблюдавани отблизо от ръководството на КТБ в последните седмици преди затварянето на банката.
Наистина ли няма следи, които да свързват Пеевски с КТБ?
The code has been copied to your clipboard.
