Вижте ги шантавите ни работи: близо четвърт век след левашката далавера, наречена Криминална Приватизация, Народът продължава да предъвква името на Костов и да го проклина.
Обаче Кирчо – признат от самия Конституционен съд за измамник – веднага го амнистираха.
На какво се дължи това чудо – и може ли да бъде обяснено някак?
Добре, ще си я караме послушно, докато ни има – „под игото“ на Измамата и Измамниците.
Но поне другите маскари, ония, които блудстват с Род и Родина, да не ги търпим толкова бездушно.
Да си припомним сега, какви ги е редил тия дни Лорер – български министър от котилото на ПростоКирчо – и евреин, което пък го задължава да пристъпва пределно внимателно из българските работици.
Ето какво казал той: „Господинът, който беше атакуван в Северна Македония, не е български гражданин. Той се определя като човек с българско самосъзнание. България трябва да защитава преди всичко своите граждани.“
Ох, душичката, колко нежно се изразява:
„атакуваният господин“, всъщност, е пребитият в Охрид българин Християн Пендиков.
Лорер не е невменяем – не защото е бил български министър.
Защо тогава той си позволява да говори по този начин?
Дали не е прихванал някак нещо от Кирчовите простотии?
Или като бивш министър на иновациите иска да иновира и Българската Чест?
Разбира се, като министър той нищо не успя да иновира – поне видимо, макар че вероятно има пръст в някои от скандалните проекти на кирчовци.
Защо тогава толкова арогантно пренарежда/“иновира“ случилото се с един българин?
Да прочетем пак Лорер: „Господинът, който беше атакуван в Северна Македония, не е български гражданин. Той се определя като човек с българско самосъзнание. България трябва да защитава преди всичко своите граждани.“
Ето го магистралният въпрос: дали трябва да браним преди всичко „българските граждани“ – или най-напред онези, които имат здраво вкоренено българско самосъзнание?
Отговорът изглежда лесен:
162/сто шейсет и две хиляди македонци имат български паспорти – а само 3504/три хиляди петстотин и четирима са се самоопределили като българи при последното преброяване в Македония.
Кои са по-ценни за нас?
Защо обаче Лорер прибягва до подобно говорене, което съвсем спокойно може да бъде окачествено като „език на омразата“.
А тъкмо този „език“ е барутът за изстъпленията на скопяни.
На тях Лорер сякаш им казва:
„Бийте ги тези с българското самосъзнание, млатете ги, докато не превърнете българщината им в пихтия, не се занимавайте с онези, които покрай паспортите си – истински или фалшиви/купени – минават за „български граждани“, те са лесни, един паспорт винаги може да бъде отнет и унищожен, българското самосъзнание обаче е друго, то трудно може да бъде изчегъртано, утре и само 300 души в Македония да се обявят за българи, Истината пак ще живее.“
Направо не е за вярване, че точно един евреин може по такъв подъл начин да пренебрегва/унижава самосъзнанието на един човек.
Той и неговите сънародници би трябвало да са задължени на Българската Чест – ясно е защо, макар че все нещо проскърцва в благодарността, която вечно ще дължат на Българите.
Все нещо проскърцва.
Дали заради това те си нямат „своя“ Яворов – арменците го имат и този свой Бог, завинаги, каквото и да се случи, дори и след края им, благодарността им ще е жива.
А Лорер седнал пред кантара си да прави сметки.
Не е глупав този човек, той е много по-оправен от останалите кирчовци, взети вкупом.
Какво пробва тогава?
Това не са случайно изтървани думи – какво се крие зад тях?
Дали не пробва рефлексите ни, доколкото са останали – можем ли все още да се противопоставяме на всяка обикновена свинщина?
Не е изключено това, никак.
От близо две години сме се превърнали в полигон за експерименти: можем ли да си позволим да оставим Властта в ръцете на абсолютни самодейци, водени от един Измамник? Можем.
Можем ли да се оставим словесно да ни линчуват по всевъзможни поводи? Да, можем – и дори благодарим.
Можем ли да позволим някакъв хашлак да ни облъска с Македония, за да се лишим завинаги от кръвната си връзка с нея?
Можем, и това го можем.
Можем ли да преглътнем и ровенето, прекопаването на гробовете на хиляди български войводи и поборници – и понеже скопяни няма да намерят в тях „български паспорти“, направо да ги обявят за „македонци“? Можем.
Това е: скопяни скопиха Историята ни и ще продължават да го правят. Винаги ще имат под ръка толкова лореровци, колкото им са нужни.
Лорер е новото Паси, нищо по-различно – макар че и онзи все още не спира да мели.
Той отдавна е пробата за българското нехайство при опазването на най-ценното, което притежаваме.
Бжежински беше вдигнал мерника на православието – и Пасито избълва мръснишката си клетва „Майната му на православието!“ И не се задави от отровата, с която е просмукана тя.
Сега наследниците на Бжежински, макар и да са от съвсем друг/дребен калибър, са се прицелели в македонската ни „връзка“, която напоследък е мистифицирана до същинско безумие.
Защото войната тропа наоколо, а Македония им трябва в комбинациите за нов балкански ред.
И пак Пасито е готов да ни унижава: наскоро избълва, че е време „да скопим Лъва от герба на България, за да отразим адекватно позицията ни по Украйна“.
Това, разбира се, не е достатъчно – Лъвът трябва да си окървави лапите и едва тогава новите ни чорбаджи ще бъдат доволни.
Със скопяни те вече са се разбрали, и то съвсем лесно: едните нямат дълга история – но все повече късат страници от нея, за да се харесат на „заличители“ с най-различен фасон.
Другите пък нямат автентична история – ако не броим откраднатото от нашата.
Лорер несъзнателно ни дава знак, че скоро ще бъдем в пълна безизходица – освен, ако не действаме решително.
162 хиляди – срещу само 3504 души, които обаче са наясно, че си мъртъв, ако не знаеш кой си.
Ние продавахме паспорти – а скопяни изнасилваха „самосъзнанието“ на притежателите им.
От 162 хиляди – 159 хиляди доброволно са се съгласили с това.
Няма нужда да мяучите пред скопяни.
Прегледайте отново българските паспорти, издадени на македонци – и бездруго повечето са купени.
Анулирайте фалшивите – само така ще ви запомни Историята.
А и ще видим, колцина от тия „български граждани“ имат „българско самосъзнание“.
И изобщо ги е еня за Българското.
***
Кеворк Кеворкян