По повод публикация на приятелка във фейсбук, в която казва, че съм приятел на Русия и Възраждане не искат такива като мен и не се вписвам в партийната система, видях доста коментари. И се замислих. Години наред писах, бях заплашвана от ГЕРБ, беше заплашвано детето ми, на клиенти са им казвали да не работят с мен, за да си нямат проблеми. Много приятели настояваха да се включа в политиката, въпреки че им обяснявах, че в този й вид партийната система е изцяло контролирана. Упреци от рода на „Ама ти само си пишеш, нищо не правиш“, „Като критикуваш, стани политик и промени нещо“ и т.н. Въпреки резервите си към Костадинов, реших да се включа в политиката, за да се опитам нещо да направя за народа си. И веднага ще обясня на тези, за които смисълът на живота се изчерпва с властта и парите, че властта не ме интересува освен като средство да се промени нещо за хората, а парите си ги изкарвам с работа и не се оплаквам. Депутатската заплата не е нещо невиждано за мен, тъй като спокойно мога същите пари да си ги изкарвам и с адвокатската работа. Въпреки това, реших да зарежа работата си и делата, за да се опитам да направя нещо за народа си.
С присъщото си скудоумие, лидерът ме сложи в Здравната комисия, където се изисква все пак медицинско образование. Точно във времето на пандемията, върху мен падна тежестта да се боря срещу ограниченията, ваксините и мерките с хора, на които медицината им е професия. Бях сама сред вълци, защото от партията не изпратиха нито един друг човек или съветник да ме подкрепи при дебатите. Бях обиждана и дори заплашвана от евроатлантиците, привърженици на медицинския фашизъм. Бях по протестите при минусови температури. Бях нарочена от евроатлантиците, осмивана и подигравана в медиите, защото бях реална заплаха за властта. Образуваха преписки за антисемитизъм, защото съм искала да има повече българи в българската политика. Образуваха преписка за държавна измяна, защото казах, че който иска война с Русия, може да понесе лично последствията. При всичко това Костадинов и Възраждане не си мръднаха пръста да ме защитят, а ме оставиха на вълците. Дори ми беше забранено сама да се защитя.
В парламента внесох законопроекти – да се премахне незабавното изпълнение в полза на банките, на общините и държавата, като хората са осъдени, без да знаят, да се подменят старите и овехтели български знамена на публични места, да се отделят пари в бюджета за безплатни зъбни протези на пенсионери и социално слаби, закона за здравето – да не могат да се ограничават граждански права и т.н. Борих се за тези предложения. Предложих и промени в Закона за общинската собственост, така че да се ограничи корупцията.
Казах истината за Възраждане. Обвиниха ме от ръководството, че съм взела пари, че съм щяла да ставам нотариус и ще имам нов имот заради това. И съм щяла да защитавам евроатлантиците, да се включа в партията на Янев и т.н. Клеветата е толкова грозна, че бях потресена, че хора, на които съм помагала, могат да постъпят толкова долно. Всеки може да провери дали имам имоти и дали работя, или си харча някакви пари от небето. Определено не съм и не искам и да съм нотариус. Не се включих и в нито една партийна листа, въпреки че имах покани от няколко места. Но дори не се извиниха или не си признаха, че ме клеветят.
Но партийците са ясни. Отвратена съм от това, че хора, за които съм се борила, ме питат какво толкова съм свършила и ме призовават да си върна заплатите като депутат. Когато ги питам другите депутати от Възраждане какво точно са свършли, мълчат като пукали. Ама не им искат заплатите обратно. Същите хора, заради които стоях на минусови температури по протестите, ме обвиняват, че съм предател. Същите хора, заради които се борих за по-добър живот, ме питат какво съм направила. Получавам обвинения, че съм суетна, нарцис и алчна. А аз отказвам поканите от много от националните медии за интервюта, защото не искам първо да се появявам по американските телевизии и второ, не искам да ме използват срещу партията, в която съм била, без значение колко съм разочарована от нея. Не се включвам в политиката, но или съм обвинявана, че съм жадна за власт, или пък, че съм никоя и никой не ме бил искал в политиката. Кое от двете – разберете се вие.
Омерзена съм. Борих се за вас, а получих само обиди, подигравки, клевети и обвинения. Истината приемате за злоба и предателство. Това, което съм направила, го отричате и обиждате. Всяка моя позиция е следена от орди от орки организирано и е оплювана в социалните мрежи. Вместо да се замислите какво предлагам и какво казвам, вие плюете. Ясно е, че съм разочарована от партията Възраждане, защото се оказа съвсем различна от това, което се надявах да е – патриотична, родолюбива, истинска. Но разочарованието ми от хората, за които се борих, е огромно. Не искам признание. Но поне замълчете и спрете с простотиите. Защото утре няма да намерите кой да се бори за вас, ако разпъвате всеки един, който се опита да ви измъкне от блатото на собственото ви невежество и отказ от мислене, които водят и до робство.
Сега отново ще има коментари как мрънкам и се оплаквам. Не се. Обяснявам защо няма да участвам нито в обществени, нито в политически изяви. Направих жертва с личния си живот, с адвокатската си практика, с комфорта си, за да се боря за народа си. Народът ми се изплю в лицето. Аз съм се върнала към моя живот. Който иска да плува в тази помия – политиката, да го прави, но аз съм дотук.
Дано Бог да пази българите!
Елена Гунчева-Гривова
