ДА УСВОИМ
ИЗКУСТВОТО НА НЕТЪРПЕНИЕТО!
……………………………………………………
„Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци
Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,
Че вътре все още има хора. Вратата разтворих
И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,
Да изскачат по-скоро навън. Но хората,
Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,
Дордето огънят вече му пърлеше веждите:
Как е времето вън, дали не вали,
Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях
И какво ли не още. Без да отвърна,
Излязох. Тези – казах си – трябва да изгорят,
Та да престанат със своите въпроси.
И действително, приятели мои,
На когото земята под нозете не е тъй гореща,
Че да жадува час по-скоро да я напусне
И я замени с която и да е друга –
На него нямам какво да говоря.
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.“
……………………………………………
(Бертолт Брехт – „Притча на Буда за горящия дом“)
И действително, приятели мои,
На когото не пари земята под нозете му!
И който се прави, че не вижда
Изпепелената ни, обрулена и опоскана държавица!
И който смята, че на България трябва „стабилност“
И обединение с МАФИЯТА – в името на тая „стабилност“!
И който по този начин изпира и легитимира
Едно известно лице от криминалния контингент:
Кръстоска между квартален бандит
И примат от тропическите гори на Нова Гвинея!
И вследствие на всичко това въпросното лице все още –
Посредством коалиционните си партньори –
Ръководи и представлява държавата пред света!
На него нямам какво да говоря!
„Тези – казах си – трябва да изгорят,
Та да престанат със своите въпроси.“
НИКОЛАЙ РИЗОВ