Чета в „Труд“ горчивата изповед на Явор Дачков, онадсловена „До умните и красивите: Бягаш от очевидностите и реалността, търсейки времеубежище в мечтания и представи“.
Насочена към умните и красивите – в която откровено и самокритично си признава, че е бил един от тях навремето.
Примерът, който той представя като типична проява на техния/неговия тогавашен умнокрасив манталитет е от времето на варварските американски бомбардировки над Югославия – когато падна ракетата в Горна баня.
За него, тогавашният млад, умнокрасив водещ на предаването „Гласове“ по БНТ, никак не му харесало как в късната емисия отразили падането на ракетата. За него не трябвало да се обръща толкова внимание на падналата ракета, защото победата над злото била по-важна от някакъв разбит български покрив и разминали се на косъм от смъртта някакви си българи.
Мисля, че това е симптоматично за сегашните умнокрасиви, живеещи в свой измислен, паралелен свят, който няма нищо общо с реалността – „търсейки времеубежище в мечтания и представи“.
Които „упорстват, наричайки черното бяло по целия си морален конспект“.
Дачков характеризира тяхното поведение като „бяла книга на умнокрасивото времеубежище от моралната отговорност. Има нещо гротескно в бързината, с която всички морални крепости на така нареченото дясно се рушат от самото него.“
За Умнокрасивите победата над Злото е по-важна от притесненията, интересите и здравия разум на някакви си обикновени хорица и на някакви си необразовани и заблудени от „руската дезинформация“ българи – „путинофили“ и „русофили“!
А “Злото“ е всичко това, което се спуска като такова от Посолството и „Дезинформация“ е всичко онова, което се различава и на йота от „единствено правилните тези“ на американците и евроатлантиците!
А „Доброто“ – съответно както продиктуват от Посолството!
Като гледам родните умнокрасиви се сещам за Левите сектанти или Леви комунисти – наименованието на крайна фракция в Българската комунистическа партия, съществувала в периода 1919 – 1936.
„Левите сектанти смятат, че България се намира в навечерието на революция и затова издигат лозунги като „Всеобщо, открито, повсеместно настъпление“, „Завладяване на улицата“, „Завземане на земята“ и други.“
(Интернет)
Левичарите, които са предимно от средите на по-младите кадри, обвиняват Старата гвардия в прекалена пасивност и липса на здраво революционно чувство.
На 1 април 1925 г. в България е извършен най-големият терористичен акт. Това е и най-кръвопролитният акт на политически терор в световен мащаб към 20-те години на ХХ век. На Велики четвъртък група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват църквата „Света Неделя“ в центъра София.
При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.
Умнокрасивите също демонстрират подобни революционни левичарски умонастроения и възгледи, подходи и политики, въпреки че непрекъснато се тупат в гърдите, че са единствените и правоверни десни у нас.
Левичарите-Популисти с неукротима революционна жар организират митинги и шествия, говорят и действат за доставка на оръжия за Украйна и за убиване на възможно повече руснаци, говорят за преследване, задържане и дори ликвидиране на неправилните и несъгласните с техните тези у нас, за забрана на руската култура, низвергват, жигосват и заклеймяват всеки само поради факта, че е руснак и т.н.
Умнокрасивите-Левичари настояват за незабавно премахване на Паметника на Съветската армия, освободила Европа от фашизма; за смяна на името на Храм-Паметника „Св. Александър Невски“; за повсеместна смяна на наименования; за премахване на Паметника на Цар Освободител – и какви ли не още щуротии!
Всичко това поднесено с опасен революционен плам в очите и непоколебим левичарски устрем.
Само и само да получим едно потупване по рамото от Посолството, придружено със съответния щедър грант!
Дори тичат пред вятъра – предлагат неща, до които американците още не са достигнали, само и само да се натегнат подобаващо и да ги забележат и съответно оценят старанието им!
„Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място.“
(„Бай Ганьо“ – Ал. Константинов)
„Пази боже сляпо да прогледа!“, казваше същият Алеко!
Както споменава с угризение Дачков – относно реакцията на също толкова умнокрасивия тогавашен президент П. Стоянов спрямо своите (на Дачков) собствени действия:
„Някакъв Дачков дойде при мен да ми вика, идеше ми да му забия два шамара и едвам се удържах“.
Идва ми на днешните умнокрасиви левичари
да им забия по два шамара – и да мирясат!
Ама надали!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
