ЗА ПОЛИТИЦИТЕ И „ТОТАЛИТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ“…
Всеки човек, станал политик, неволно или нарочно постепенно променя вижданията си за света. (Това започва още когато „продаде“ за първи път идеите си (ако изобщо има такива) на спонсора, който го превръща от човек в политик)
От даден момент нататък най-важна цел във вселената става личната му политическа кариера. С такова извратено мислене той престава да бъде човек и деградира в морално отношение. Всякакви комбинации (навеждане, компромиси и предателства) са позволени в името на личната кариера. Стреми се към властта като пеперуда към горяща свещ.
Станал управник, той започва да унищожава народа си, решавайки всички свои управленчески проблеми (проблеми, колкото щеш!) за сметка на „обикновените хора“. Въобще не се сеща, че ако унищожи всички, няма над кого да властвува. Апетитите му за власт са безгранични и, ако има възможност, управникът ще превърне системата в откровено тоталитарна, оглавявана от него. Някои политици (управници) се примиряват и с по-малко (въпрос на възможности), но „идеалният“ модел е такъв.
Отклоненията от модела са толкова малко, че не дават никакви основания да се съмняваме в неговата универсалност.
В предишните епохи тази стръв към тоталитарна власт не е могла да бъде удовлетворявана толкова лесно. Това стана възможно едва с появата на електронните комуникационни средства — радио, телевизия, спътникови връзки, шпионска система „Ешелон“ (и най-вече с появата на интернет и социалните мрежи) …
Тези средства правят възможен контрола и над най-интимните страни на човешкото битие, а в съчетание с пропагандата (и рекламата, като част от нея), разработена от опитните психолози на public relations и другите мозъчни центрове на богатите, позволяват изключително ефективно манипулиране на хората — усъвършенствувани методи бързо могат да „снемат“ параметрите на всеки човек, група от хора или цялото общество и чрез включване на нужната програма да предизвикат желаната реакция.
Днес това е почти „автоматизирана“ рутинна операция. Естествено, хората не знаят, че са превърнати в опитни животни и управляеми роботи — всеки смята, че внушеното му мнение е негово собствено, а предизвиканата реакция е негово собствено решение.
Засега не е изнамерена масово достъпна противоотрова срещу кретенизирането на масите.
Ето защо в днешно време е възможна само описаната тоталитарна обществена система. Поне в условията на капитализма.
Съвременният усъвършенствуван тоталитаризъм на западните общества е превърнал демокрацията в досаден процедурен ритуал. Единственото реално право на гражданите е да гласуват за някои от кандидатите, които реалната държавна или световна власт на свръхбогатите им е подбрала.
Те не само че не участват във вземането на управленски решения, но обикновено не знаят за какво става въпрос — всичко е секретно (обикновено в името на националната сигурност), освен дребните битови клюки и пикантерии, с които е заменена истинската информация. Запад (включително и България) е с отровено от пазарното общество (пазарно общество, а не само пазарна икономика!) съзнание.
…За мнозинството от обикновените хора демокрацията, дори в най-изродения й и ритуален вид, е върховно постижение, а пазарната либерална икономика е нещо естествено, като природен закон.
“ Народните сили“, обикновено наричани „левица“, са слаби или въобще липсват. Онези, които изобразяват левица (социалисти, социалдемократи, леви популисти), стоят на позиции, които преди 70 години биха се смятали за ултрадесни.
Затова първостепенна задача е да се изнамери противоотрова срещу пропагандата на „елитите“ (че живеем в някаква демокрация и свободна пазарна икономика)
Такава противоотрова съществува. Достатъчно е да разполагате с медии (телевизия, радио, преса), съизмерими по брой и обществена тежест с тези на „елитите“. Тогава тяхната пропаганда ще рухне, защото защитава незащитими позиции. „Елитите“ знаят това и с всички средства (главно икономически и процедурни) се стараят да попречат на това и засега успяват.
(Социалните мрежи, обаче и интернет като цяло, при все и също да са под контрола на елитите и да се използват активно от тях за „преформатиране“ на мнението на масата, все още дават достатъчни възможности за борба.)
Дори когато борбата е неуспешна, тя е полезна, понеже създава някакви структури сред народа и не позволява той (окончателно) да се превърне в сива, аморфна, атомизирана маса.
Из „Краят на западната цивилизация“
Георги Андреев