Обикновено за ДПС се мисли като за военизирана политическа структура – има строга партийна йерархия, вътрешнопартийните публични скандали са рядкост, но за сметка на това първо удрят като гръм, после се разрешават светкавично – обикновено с отстраняването на нарочения за провинен, а след това тихомълком се ликвидират последствията. За последните двайсетина години трусовете в ДПС се броят на пръстите на едната ръка и въпреки че някои от тях са имали заряд да нанесат сериозни поражения на партията, движението винаги е успявало да излезе от тях без сериозни щети.
Кризите досега – бързи решения и без големи поражения
Така например на парламентарните избори през 2001 г. заради сериозни вътрешни напрежения и интриги в предизборния щаб на ДПС и в част от областните структури на партията ДПС замалко можеше да не регистрира листата с кандидатите си в Благоевградския избирателен регион, откъдето получаваше солиден брой гласове. Тогава заради скандалите от местното ръководство изтърваха крайния срок за това и се наложи тогавашният лидер на ДПС Ахмед Доган, сега почетен председател на партията, да търси съдействието на президента Петър Стоянов, за да не загуби движението гласовете от цял един регион.
Десет години по-късно бившият втори човек в ДПС, считан дотогава за дясна ръка на Доган – Касим Дал, поиска с писмо оставката му от лидерския пост. Разривът между него и Доган дойде по линия на нарушения баланс между политическото и бизнес крилото, оглавявано от Делян Пеевски, което тогава получи превес с благословията на Доган. Той първо отстрани Дал от зам.-председателския пост и така го принуди да подаде оставка от партийното ръководство. След писмото Дал беше изключен от ДПС, но това не стана веднага – от страх решението за отстраняването му да не мине при гласуването в Централния съвет на ДПС, защото той отговаряше дълги години за местните структури и се ползваше с голяма популярност сред тях. В крайна сметка въпросното заседание се проведе след повече от месец и изключването на Дал беше одобрено с голямо мнозинство от съвета.
Близо пет години след това изненадващо от партията беше изключен и тогавашният лидер Лютви Местан. Това стана малко след като Доган отправи остри критики към него по време на новогодишно тържество в края на 2015 г. Тогава формално като причина беше използвана прочетена от Местан декларация в парламента по повод свален от Турция руски самолет, но от ръководството на партията го обвиниха в тесни връзки с Анкара.
Тази криза е по-особена
В последните дни ситуацията в ДПС отново е кризисна, след като миналата седмица почетният председател Ахмед Доган поиска оставката на единия от председателите (по устав няма съпредседатели, а двама председатели) на движението – Делян Пеевски, и още петима от приближените му депутати и висши партийни функционери, а той отговори, че няма да се съобрази с призива му. Така войната в ДПС, започнала като позиционна, стана явна и все по-ожесточена. И от начина, по който протича досега, изглежда, че ще се води на живот и смърт и нищо чудно в крайна сметка основен арбитър в конфликта между оформилите се две крила в партията – едното около Доган, а другото около Пеевски, да се окаже съдът. За разлика от предходните две кризи, когато и Касим Дал, и Лютви Местан създадоха свои формации след изключването си от ДПС, които, след като не влязоха в парламента, се разпаднаха, сега Пеевски и хората около него изглежда, че правят опит да превземат партията и да сложат ръка върху марката „ДПС“.
По тази причина битката се води на няколко фронта – на медийния за умовете и сърцата на членовете и симпатизантите на партията, и на партийно ниво – за привличането на партийния апарат в лицето на общинските и областните ръководства на движението.
На медийния фронт
В наситените си медийни изяви от последните дни хората около Пеевски изглеждат доста агресивни и дори прибягват до използването на грозни компромати, свързани с личния живот на опонентите им от ДПС (Доган) или с бизнеса на членове на семействата им. Зам.-председателите на ДПС от крилото на Пеевски – Станислав Анастасов, чиято оставка поиска Доган, Искра Михайлова и Йордан Цонев пък се опитаха да вкарат етнически елемент в разрива в партията, като заявиха, че във фейсбук групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“, където се публикуват декларациите на местните структури в защита на почетния председател, има мнения на симпатизанти, че „българите и помаците искат да откраднат партията от турците“. Освен опасна вкарването на тази теза е дълбоко невярна, защото Цонев е от 20 години в ДПС и през цялото време е заемал отговорни партийни постове и е бил депутат. Михайлова пък е в ДПС преди него и за това време е била зам.-министър на регионалното развитие и министър на околната среда в две правителства, в които е участвало движението, както и евродепутат няколко мандата. Така че е несъстоятелно точно те да твърдят, че има такова разделение в редиците на партията. Освен това един от лидерите на ДПС беше българомохамеданин.
Другата теза, която развиват, е, че едва ли не Пеевски чрез своята активност е осигурил средства за различни проекти на кметовете на ДПС. Твърдение, което е доста спорно предвид факта, че финансирането на въпросните проекти беше осигурено чрез бюджета от предишния парламент по време на ротационното правителство на Николай Денков.
На това от крилото на Доган отговарят, че проблемът в ДПС е заради авторитарния стил на управление на Пеевски, който взема еднолични решения и не ги обсъжда с ръководните органи на партията. И дори разказват как депутатите са били карани да подписват празни листи, след което се оказвало, че с техните подписи се изключват депутати от парламентарната група на движението.
Освен фейсбук групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ хората от крилото на Доган овладяха и още един канал за комуникация с избирателите си – официалната страница в социалната мрежа „ДПС пресцентър“, в която преди това се публикуваха само изявите на Пеевски. Страницата има 47 хил. последователи.
Битката за партийния сайт
Заедно с това истинска битка между ДПС (Пеевски) и ДПС (Доган) се води за партийния сайт dps.bg. Преди седмица хората около Доган овладяха сайта, на чиято първа страница имаше изключително и само информация от различни изяви на Пеевски с негови снимки. Това беше така от момента, в който той беше номиниран за председател на партията и в края на февруари избран на поста от националната конференция, заедно с Джевдет Чакъров. След като на сайта беше публикувано обръщението на Доган с искането за оставка на Пеевски и изяви на другия председател Джевдет Чакъров и неговите сподвижници, се появи копие на партийния сайт – dpsbg.eu, където беше прехвърлена информацията за Пеевски. Според регистрите този сайт е регистриран на 2 ноември миналата година – пет дни преди бившият председател на ДПС Мустафа Карадайъ да подаде оставка и две седмици преди Пеевски да обяви официално, че ще се кандидатира за поста. Няколко дни след като партийният сайт беше „превзет“ от хората на Доган, хората около Пеевски си го върнаха. Към сряда обаче на сайта отново е качено обръщението на Доган, а на копието му – изявите на Пеевски и сподвижнците му. Сред депутатите на движението има различни тълкувания какво се случва с партийния сайт. Според тези на Пеевски върху него има хакерска атака. Според хората около Чакъров обаче част от администраторите на сайта са в лагера на Доган.
Какво става с централата на ДПС
Пълна мистерия остава засега какво се случва с партийната документация и компютрите в централата на ДПС, която в разгара на вътрешнопартийната драма се оказа затворена. Според хората на Пеевски – заради ремонт. Активисти от движението обясняват, че още преди да започне разцеплението в партията, на втория и третия етаж е започнал ремонт, а администрацията е ползвала по-горните два етажа. След това по заповед на Искра Михайлова всичко е било изнесено, като близки до Пеевски депутати твърдят, че всичко се съхранява в партийни офиси на местни организации. Къде точно обаче е неизвестно. За местонахождението им представа нямат и хората около Чакъров.
24 часа7 дниЧетеноКоментираноПрепоръчвано
ПРЕДПРИЕМАЧОт IT до полето: историята на Нено, Кристина и фермата им Roseberry
ТЕХНОЛОГИИГолямото гейминг земетресение: Играчите се наиграха
ЕНЕРГЕТИКАСедмични новини за енергетика: Рекордно потребление и високи цени на тока
В петък противниците на Пеевски в партията влязоха с адвокат и полиция в централата, която се оказа изтърбушена от започналите ремонтни дейности, вслючително и кабинетът на почетиня председател Ахмед Доган. Това стана след като Чакъров и изключените от Пеевски от парламентарната група депутати се срещнаха с областни председатели, кметове, общински съветници и обикновени активисти от ДПС в столицата. На сбирката присъстваха около 500 човека, които след продължилата около два часа среща се отправиха към партийната централа с транспаранти „ДПС без Пеевски“ и възгласи „ДПС“. Тя се оказа заключена и за да влязат в нея трябваше да извикат ключар.
Събралите се в София привърженици на ДПС (Доган) издигнаха плакат с призив „ДПС без Пеевски“ Фотограф : ДПС
Оказва се, че Пеевски е сложил ръка и върху партийния печат. Според юристи обаче това не му осигурява кой знае какво предимство, защото печат може да си изкара и другият председател Джевдет Чакъров, който има същите правомощия като Пеевски. (Според регистрацията на двамата в съда те представляват партията заедно и поотделно.)
Активисти от крилото на Чакъров твърдят, че той се занимава и с финансите на партията, защото Пеевски е в санкционния списък за корупция на САЩ по глобалния закон „Магнитски“ и в аналогичния списък на Великобритания и това автоматично води до санкции за всяка американска и британска банка, ако обслужват сметки и финансови операции на санкционирани лица. Което пък автоматично се прехвърля и върху банки, които работят с финансови институции от тези две държави.
Крилото ДПС (Доган) има предимство и в Централното оперативно бюро (тясното ръководство) на движението. Там разпределението е 14 на 10 в полза на „автентичното ДПС“, както се наричат хората около Чакъров.
Така изглежда отвърте централата на ДПС Фотограф : ДПС
Кой владее Централния съвет
Независимо обаче от това кой какво е завладял от партията досега, най-важната битка на двете крила е за надмощие в Централния съвет (широкото ръководство) на партията предвид очакванията този орган да се събере и да отстрани Пеевски от председателския пост и дори да го изключи от партията. Това е органът, който взема всички важни решения между националните конференции на движението и те са легитимните за съда, ако битката между двете крила се пренесе там.
Хората на Пеевски смятат, че той може да бъде отстранен от поста само от националната конференция, която го е избрала. Очевидно в същото е убеден и Пеевски, който в сряда заяви, че не го интересува кога ще бъде свикан Централният съвет, защото този орган „не решава нищо“. „Който иска да си прави Централни съвети, да си ги прави. Аз съм председател на ДПС. Прочетете устава, този съвет не решава нищо“, заяви Пеевски, с което даде заявка, че ще оспорва решенията на органа, ако бъде отстранен.
В ДПС обаче вече има такъв прецедент. Централният съвет именно свали от лидерския пост Лютви Местан и го изключи от партията и въз основа на това съдът регистрира избраните за временни председатели тогава Мустафа Карадайъ, Руше Риза и Хасан Азис. Но Местан не предприема никакви правни действия, за да оспори това, докато Пеевски заявява точно обратното. И съответно изходът може да е друг.
Още повече, че според актуализирания този февруари устав на ДПС (когато Пеевски стана председател на партията, заедно с Чакъров) Централният съвет формално няма правомощия за отстраняване на председател, докато такива изрично са записани за националната конференция, която именно е избрала Пеевски и Чакъров.
Централният съвет обаче може друго – да изключи директно Пеевски от партията. Според устава член на партията може да бъде изключен само от структурата, към която принадлежи той или от по-висшестоящ орган. Като за изключването си има изброени конкретни причини, една от които е „създаване на условия за разкол и фракционизъм, застрашаващи целостта на партията и ръководните и органи“.
Изключеният член обаче може да обжалва решението на Централния съвет пред Централната контролна комисия на ДПС. Това е висшият партиен контролен орган, избран на Национална конференция. Той заседава при кворум 2/3 от списъчния си състав и взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове. По устав има 3 месеца, в които да се произнесе.
Според регистрацията Централната контролна комисия се състои от четирима членове, като със сигурност Тимур Халилов е председател, защото така е представен по време на предизборната кампания. Той е от близките до Доган хора. Останалите членове са Ерхан Чаушев, който е член на ЦИК от квотата на ДПС, Метин Сюлейманов и Нихат Кабил. Предположенията са, че от тях само Нихат Кабил е на страната на Пеевски, защото синът му Танер, който е евродепутат, зае позиция в негова подкрепа.
Евентуално след решението на Централната контролна комисия това казусът може да стигне до Софийския градски съд, където е регистрирана партията и уставът й.
Трудно може да се каже и какво е разположението на силите в Централния съвет на ДПС, защото той се състои от 240 души, които са избрани по сложен начин. В него по право влизат депутатите от ДПС, представителите на областните съвети на партията и на младежката организация, 86 човека, посочени от делегатите, както и 35 човека, които се предлагат от председателя на партията, в случая – от двамата председатели.
Тук има няколко спорни момента. Първият е свързан с това дали изключените от парламентарната група на ДПС поддръжници на Доган се смятат за депутати на ДПС и съответно ще имат право да участват в Централния съвет. Уставът е категоричен в това отношение – той посочва народните представители и членовете на Европейския парламент, които са членове на Движение за права и свободи. А такива са и изключените от парламентарната група. В момента съотношението между депутатите е 25 към 22 в полза на ДПС (Доган) и се очаква и още да напуснат групата на Пеевски.
Вторият спорен момент е свързан с 35-те члена от квотата на председателя, тъй като не е ясно кой двама такива – Пеевски и Чакъров, колко е предложил по време на националната конференция, когато са били излъчени. Преди години тази квота се предлагаше от Ахмед Доган, но впоследствие уставът беше променен.
Другата трудност за определяне на разпределението на силите е, че представителите в Централния съвет от някои области са преминали изцяло към ДПС (Доган), при други има разделение, но с превес отново към крилото на почетния председател. Така например почти цялата организация на младежите, които имат по един представител от всеки регион, стои зад Доган. Активисти на партията изчисляват, че от Кърджали, откъдето са излъчени общо 19 представители в Централния съвет и откъдето Пеевски беше избран за депутат, съотношението е 15 на 4 в поза на крилото около Доган. Пеевски може да разчита само на част от излъчените от региона депутати и на кмета на Кърджали, който твърдо стои зад него.
Според представители на ДПС именно заради сложността на тези сметки се бави и свикването на Централния съвет, който трябва да реши съдбата на Пеевски. Неофициално активисти твърдят, че лично Доган е звънял на областни и общински председатели на партията, за да разбере какви са настроенията в местните структури. Пеевски пък очевидно разчита на позицията си като председател на парламентарната група, за да задържа депутатите, раздавайки им постове. Така например в сряда за председател на една от ключовите комисии в парламента – за бюджета и финансите, беше избран кърджалийският депутат Байрам Байрам, който е сред най-приближените на Пеевски. Зам.-председател на комисията по външна политика стана 25-годишният Джем Яменов, внук на областния председател на Търговище Хамди Илязов.
По устав Централният съвет може да бъде свикан по искане на ⅔ от членовете му, от всеки от двамата председатели на партията и от почетния председател. За да може да започне работа, е необходимо да присъстват ⅔ от членовете му или 161 души, но след това за вземането на решения е необходимо обикновено мнозинство. От крилото на Доган твърдят, че имат мнозинство, за да се свика заседанието. Според тях на него ще присъства лично Доган, а не е изключено и той отново временно да застане начело на партията до избора на нов лидер, както го направи след оставката на Карадайъ, за да наложи Пеевски за съпредседател.
Битката може да се пренесе в съда
В цялата драма около разцеплението на ДПС има и още един немаловажен въпрос. Ако Централният съвет отстрани Пеевски и той започне съдебна битка, която обикновено продължава дълго, не е изключено да настъпят драми около задаващите се предсрочни парламентарни избори през есента. Защото като председател Пеевски може да регистрира депутатски листи на ДПС.
Подобен прецедент вече има в партийната история, когато през 2009 г. беше направен опит да се осуети участието на „Синята коалиция“ (СДС-ДСБ) на парламентарните избори. Тогава за лидер на СДС беше избран сегашният депутат от ПП – ДБ Мартин Димитров, но регистрацията му се забави шест месеца в съда. Бившият председател на СДС Пламен Юруков внесе документите за регистрация на партията за самостоятелно участие във вота в ЦИК, което автоматично водеше до невъзможност за регистриране на „Синята коалиция“. Тогава обаче ВАС спешно разгледа делото за регистрация на Димитров и постанови, че той е лидер на партията, а не Юруков. По ирония тогава основните заподозрени в този опит за отстраняване на обединението бяха ДПС.
За подобно развитие може да се съди и по публично изразеното настояване на Пеевски изборите да бъдат колкото може по-скоро.
Има ли шанс Пеевски без електората на ДПС
Каквито и апаратни и съдебни хватки обаче да използва Пеевски, за да остане начело на ДПС, той не разполага с най-ценния капитал – избирателите на движението, които ще застанат зад Доган, независимо дали партията им се казва ДПС или има друго име. И дори и да успее да овладее марката „ДПС“, Пеевски ще може да разчита основно на гласове от купен и корпоративен вот, с които успя на последните парламентарни избори да „извоюва“ второто място на движението. Това най-ясно се вижда от извадката на гласуването в някои общини, където ДПС чувствително си е подобрило резултата в сравнение с предходния вот (виж графиките)
Например в Дупница, където на изборите през април 2023 г. движението е имало едва 454 гласа, на вота през юни 2024 г. за ДПС вече са гласували 1480 души. Подобна е и картината в други населени места, където не живеят традиционните избиратели на ДПС, като Етрополе например. Там движението е прибавило към резултата си от предходните избори 775 гласа. Прави впечатление, че в някои от смесените региони например увеличението на гласовете е станало за сметка на ГЕРБ. Пример е шуменската община Никола Козлево, където ДПС е увеличило резултата си в сравнение с април миналата година с 1080 гласа. За сравнение, тогава ГЕРБ са получили там 1432 гласа, а тази година скромните 366.
