И Животът има глас – и той говори непрекъснато. Обаче ние изобщо не го чуваме. Други гласове надделяват и покваряват слуха ни. Случайни гласове на случайни хорица, все още несъстояли се. Техният бъбреж винаги надделява, а сетне се чудим защо и държавата ни изглежда като недокрай състояла си. Има нещо незряло в нея, нещо недоизпипано, оставено полусурово – държава алангле. И все очакваме някой да я побутне, та тя да се поправи – и тъкмо това се случва при цялото ни отвратително съобразяване с поредните ни Опекуни. Един от най-драматичните…
Прочетете повечеАЛАНГЛЕ
