Срещата на Орбан с Тръмп показа няколко неща, които би трябвало да кънтят в главите на нашите „любими“ управляващи. Не говоря само за днешните, а за всички – откакто Кирил Петков беше премиер. Всички лидери на всички партии, които участваха в последните три редовни правителства.
Орбан им показа, че мир в Европа не може да има с тази външна политика, сервилно подкрепяна от трите предходни редовни правителства – с министър-председатели Кирил Петков, Николай Денков и Росен Желязков.
Орбан им показа, че да имаш суверенна външна политика се отплаща – доставките на руски природен газ и суров петрол за Унгария ще продължат.
Орбан им показа, че изправеният гръбнак може да донесе значително повече външнополитически пробиви и успехи от традиционното българско угодничество.
Орбан им показа, че когато политическата класа на една нация притежава единствено рефлекса да навежда глава, нацията се нарежда на опашката на световните събития. Унгария е от значение за европейската политика, за европейския континент и за световната политика. А България е най-незначителната държава в целия ЕС и е от значение единствено за корупционерите, които я точат ежедневно.
Това произвежда ситуации като тази, която видяхме в петък в парламента – народните ни представители приемат закон, касаещ вероятно най-скъпия актив на България, за 36 секунди.
Орбан им показа – на тези 240 натискачи на копчета – че визията му за мир в Европа е единствената възможна и устойчива за интересите на континента политика. Той каза и много ясно как правителството на Байдън е насъскало европейците по алтернативния курс – до „пълна победа над Русия“, както очарователно казваше фон дер Лайен.
Това продължава да бъде външната политика на ЕС – на Стармър, на Макрон и на Мерц. И тя води Европа към пропастта – към политически и икономически упадък. И Орбан ни показа, че за да се противопостави на безумната политика на цял един континент, е достатъчно един човек да вярва. Не е въпрос на БВП, на население, или на география. Въпрос на какво имаш в главата.
В резултат на това унгарският премиер ще остане в историята, а Унгария ще се нареди до големите – от политическа гледна точка – държави. А ние, отново и за пореден път, ще гнием в полето на политическата незначителност, разядени от алчността, глупостта и малодушието на всички тези, които ни управляват и днес.
Слави Василев
