Категория: Публицистика

Дори не го споменават, по никакъв повод – сякаш са се заклели в някаква тайна конституция, която им забранява да изговарят думата „Народ“ – сигурно им изглежда като прокълната, чумава някак. Изритали са я дори от паметта си – тъй както са изоставили и самия Народ, захвърлили са го като нещо напълно излишно. Той трябва да им е под ръка само за определени нужди, повечето от които скверни. Изобщо не се колебаят да покажат отново и отново презрението си към него. Разиграват го, както намерят за добре. И не се…

Прочетете повече

АНЦУГ     Комикът Джими Дуранте беше казал веднъж, че политиката произвежда повече комедианти от телевизията и радиото, взети заедно. Това сигурно е вярно за Америка, но няма нищо общо с тукашното подобие на политика.     Вижте само, какви мрачни типове ви се зъбят от екрана – ако прекалено се вглеждате в тях, със сигурност трайно ще си развалите съня. Някои са толкова нахални, та човек се пита, още колко дълго ще се правят на политици. Те обаче нямат равни на себе си в упорството, с което се опитват…

Прочетете повече

Столът на министъра в рубриката на Би Ти Ви „Защо, господин министър?“ миналата неделя/19 октомври остана празен*.      Причината не бе спестена.      Водещата Жени Марчева направи кратък коментар, от който стана ясно, че Властта просто се е покрила: „Общественият разговор няма как да спре, дори когато властта предпочита да мълчи“ – заяви тя.     Във времена, когато повечето медии, включително и самата Би Ти Ви, предпочитат да се ослушват и отмерват с пипетка всяка, дори и най-боязливата критика по адрес на Властта, тези думи няма как…

Прочетете повече

ЕМПАТИЯ     Колкото повече употребяваме думата „емпатия“, толкова  по-нечувствителни ставаме. Крием се зад тази чуждица, сякаш сме получили окончателно опрощение: завинаги да си останем безчувствени пънове с големи усти, от които се излива емпатия.      Тази думичка-измамница изпълзя отнякъде, колкото да препотвърди пълното крушение на връзката ни с човека до нас. Като общество уж сме потопени в емпатия – стигнала ни е направо до устата, още малко и ще се удавим в нея. Но иначе, като отделни същества, ставаме все по-малко наблюдателни, схватливи и милозливи.      В…

Прочетете повече

Тия дни Коста Филипов яко наплеска премиера Желязков – той пък още не е разбрал, че ако говориш за „българско малцинство в Македония“ направо източваш кръв от Българската Памет и Свяст. Точно това направил Желязков – за кеф на скопяни. Ние, изглежда, и до самия ни свършек няма да се научим да не предизвикваме сами Голямото си Свличане.      След тягостни случки като тази, няма какво да се чудим, че българите все повече ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, след като за повечето от властниците…

Прочетете повече

Европа щяла да гарантира сигурността на Украйна. Сбира войски, прави планове, валят войнствени изявления, емисари щъкат насам-натам. Чак и нас налазиха. Зеленски твърди, че хиляди чуждестранни, разбирай натовски войски щели да бъдат разположени в Украйна. Човек има чувството, че утре-вдругиден англо-германо-френски съединения ще преминат с развети знамена границата и ще спрат настъплението на руснаците. Европейците, затъпели от всеобхватната русофобска пропаганда, все още приемат всичко за чиста монета.    А то е лъжа. Чиста, опашата лъжа. Европа няма никакво намерение да праща войски в Украйна. Първо, защото знае какво ги очаква.…

Прочетете повече

Урсула прилича на генерал, който се готви за минала война, както гласи един стар армейски лаф. Това, разбира се, едва ли изобщо я тревожи – за нея най-важното е бизнесът да върви. Дойде, за да нагледа военните заводи в Сопот, и между другите празни приказки здраво ни накисна: „Една трета от оръжията за Украйна са идвали от България“. След тази съвсем излишна фукня, руснаците като нищо са ни придърпали нагоре в списъка си на враждебни страни – на второ място, веднага след Украйна.      Имаше времена, когато беше неприлично…

Прочетете повече

„Не са минали и две седмици от опита за убийство, а хората вече го забравят!“ – ядосва се Джейсън Милър, един от най-близките сътрудници на Тръмп. Думите му са цитирани от Боб Удуърд в новата му книга „Война“ – колкото да потвърдят за сетен път, че живеем във времена, в които всичко минава през диктата на добре познатата фраза „Всяко чудо за три дни“.     В по-предишни времена тази фраза е едно от утешенията, с които човек посреща несгодите на Живота. Въпреки че, специално нас, нищо не ни отминава без…

Прочетете повече

Големият успех на срещата във Вашингтон е, че провалът ѝ бе замазан. Зеленски и европейците положиха огромни усилия да не се разбере, че нищо от това, на което се надяваха, не се случи. Великодушният Тръмп, развеселен от тяхната безпомощност, им помогна да прикрият неуспеха си. Всъщност, във Вашингтон бе постигнато всичко, което искаха Путин и Тръмп и нищо, за което бяха пристигнали Зеленски и клакьорите му. Украинецът дори облече костюм с надежда да умилостиви американеца, а европейците се умилкваха с надежда да бъдат поканени на следващата среща с Путин. Напусто!…

Прочетете повече

Въпросът е, какво се случва, докато местят пианото насам-натам. Това се запитах тия дни, след като попаднах на един текст на Волен Сидеров, вероятно фрагмент от мемоарите му. Волен е чудесен публицист, един от най-добрите в съвременната ни литература и, тъй или иначе, не изостави словото си на кървавия дръвник на нашенската политика. В този текст Волен разказва за някои свои преживелици в писателските среди и, между другото, споменава за едно пиано, което се мъдрело в „Тихия кът“ на писателското кафене. Горкото пиано обаче беше настанено в ресторанта, който се…

Прочетете повече