Доста си мислих, дали изобщо да обсъждам темата, толкова долнопробна ми се видя. Винаги академичната общност в България е била….как да го кажа по-деликатно – обслужваща властта. Още по времето на соца само верни членове на партията получаваха научни звания и имаха възможност да се развиват. Демокрацията продължи тази традиция – всеки, стелещ се като килимче под властимащите, има възможност за развитие, титли, докторантури и т.н. Нищо, че повечето от тези са известни от участията си по телевизията, а не с научните си постижения.
Разбира се, има и доценти, професори и академици със заслуги, но са пренебрежимо малко в сравнение с ибрикчиите. Които дебнат актуалните теми и не пропускат да захлебят с правилна позиция по всеки един обществен въпрос.
Отново се правят едни декларации. Едно време бяха възмущение на другарите – професори от битовото разложение на пореден разжалван партиен другар, другарски съд и декларации на колектива колко са възмутени и: „Ама другари, не може повече така!“. Сега са декларации в защита на демокрацията, евроатлантизма, свободната воля, пед…ите и т.н. Отново остава едно много гнусно усещане.
Та така за професорите и академиците. Имаме си ги на кило. Само генералите ги бият по брой. Замислям се и как Генералният щаб още не е излязъл в защита на правото на п…рунгелите да развращават децата. При евроатлантизма дъно няма!
Елена Гунчева-Гривова
