Ако някога сте си мислили, че подаването на сигнали за нарушения е право и граждански дълг, случая с Милен Антов от Плевен, ще ви накара да се замислите.
Предисторията: След като се опита да защити правото си на ползване върху имот, продаден от ЧСИ Татяна Кирилова, Милен Антов подава до Окръжния съд – Плевен молба за обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна мярка- спиране на въвеждане във владение в имота на купувачката по публичната продан.
Съдия Х. Т. отхвърля молбата, като сам решава да преквалифицира искането, вместо да разгледа посочените от гражданина основания. Защо? Явно, понякога съдиите знаят по-добре какво искате вие, отколкото вие самите.
За действията на съдия Х.Т., Милен Антов сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Малко преди това, собственичката на имота – Г.Н., подава сигнали касаещи купувачката на имота, която без да има доходи придобива множество интересни имоти от различни ЧСИ-та. Съмненията са за Укриване на доходи (Дамата дори няма здравни осигуровки от 5 години, но купува имоти за стоици хиляди) и възможни данъчни измами (евентуално занижени цени при покупко-продажби).
Поставени са към НАП и прокуратурата следните въпроси: Има ли изпращани сигнали от ЧСИ-тата, възложили имотите, съгласно Закон за мерките срещу изпирането на пари; да бъде проверена верността на декларациите, подавани от купувачката при извършените парични преводи (вкл. произход на средствата) при плащанията на имотите, както и на годишните данъчни декларации; да бъде извършена проверка налице ли са данни за укриване на доходи от страна на купувачката и/или на посочен в сигнала частен съдебен изпълнител; да се извърши ревизия на купувачката, която да установи извършвала ли е тя данъчни нарушения, предвид декларираните от нея доходи, извършените плащания, разходи за живот, имущество и пр.
Доста тежки въпроси
На всичкото отгоре, Милен Антов отправя и множество молби по закона за достъп до обществена информация до Окръжен съд- Плевен, Окръжна прокуратура- Плевен с оглед установяване на факти и обстоятелства, касаещи практиката както на институциите, така и конкретни съдии и ЧСИ. Отговори получава в срок, но в тях яснотата липсва.
При цялата тази предистория, на 24.04.2025 г около 09.00 часа, група около 7-8 полицая започват обиск в дома на Милен Антов. Показват разрешение от съдия и започва голямото претърсване. Заявяват, че търсят маратонки, долнище на анцуг, компютри и техническо устройство за разпечатване. След двучасово претърсване из целия апартамент и терасите, полицаите изземат долнище от анцуг на дъщерята на Антов, негово горнище и мобилния телефон на сина му. Полицаите казват, че в момента се прави претърсване и в студентското общежитие в София, където живее сина му.
Някои от полицаите гледат в мобилните си телефони мъгляво изображение на човек с черна шапка с пелерина и черни/ тъмни дрехи. На въпрос на Антов, какво е това изображение и за какво става въпрос, му отговорят, че това било хлапашка постъпка в състоение на афект. В крайна сметка, от разговори с полицаите и от прочетеното в искането за обиск от прокурора В.П., Милен Антов разбира, че целта на претърсването е да се докаже, че синът му е залепил някакъв некролог.
Това още повече засили подозренията на Антов за репресия, тъй като:
Първо – снимката, която гледат полицаите в телефоните си, била абсолютно неясна и размазана и по нея не могат по нея да установят дрехи, при положение, че такива не се виждат ясно;
Второ- черни или тъмни дрехи има почти всеки човек- как от размазаната снимка ще се установи кои точно дрехи са били и кой точно ги е носил. Все пак, все още не може да се снема ДНК чрез снимка;
Трето- в случай, че става дума за залепяне на някакъв некролог, да се ангажират толкова полицаи (в Плевен и София- общо 15-16 души), все едно става дума за тежко умишлено престъпление, е крайно съмнително.
След всичко това, Милен Антов е подал сигнали до Инспектората на Министерство на вътрешните работи и Инспектората на Висшия съдебен съвет, като моли да се извърши проверка, която да установи:
1. Има ли връзка и ако да- каква, между подаваните от Милен Антов и Г.Н. молби и сигнали и извършените от полицията действия;
2. По каква преписка в прокуратурата, от кого иницирана, е извършено въпросното претърсване;
3. Кога и къде са били залепени въпросните некролози;
4. Как, при положение, че от снимката, която показват полицаите не се вижда нищо, се стигна до подозрение точно към сина ми- Цветан Антов? Има ли каквито и да е доказателства, ако да- какви, сочещи неговата причастност към разлепване на некролози;
5. ЧСИ Татяна Кирилова поддържа ли контакти с някои от съдиите и прокуроритв в Плевен, излизащи извън служебните предели. В случай, че да- има ли причастен съдия или прокурор към гореописаните действия;
5. Каква е практиката на Районен съд – Плевен и Районна прокуратура- Плевен при подобни случаи;
6. Какво е наложило да се изземат конкретните дрехи (мое горнище на анцуг и долнище на дъщеря ми) и как чрез тях- с какви обективни методи, от какви експерти ще се установи причастност на сина ми към лепенето на некролози в Плевен?
Кой е прав и кой е крив в гражданскоправния спор не се наемаме да коментираме. Това касае засегнатите в него. Ние ще следим развоя на събитията, защото как ще бъдат извършени проверките и какви ще са резултатите от тях, ще са показателни за начина на работа на съдебната система- не само в Плевен.
Източник: Само Истината
