ВАРНА. Основно училище „Добри Чинтулов“ години наред бе сред престижните учебни заведения във Варна – с изградено добро име, високи академични резултати, уважавани педагози и доверие от страна на родителите. Днес обаче от този авторитет е останала само сянка. Под управлението на Стела Калмукова училищната зала отдавна не е място за дискусии относно учебния процес, методите на преподаване или благополучието на децата. Вместо това, последното събиране на учителския колектив се превърна в демонстративен трибунал за оцеляване на една компрометирана и нагла власт.
В центъра на този административен фарс застана самата директорка, която превърна Учителския съвет в сцена за личните си драми, абсурдни самозащити и брутално принудително изнудване за лоялност.
Училищният съвет като лична крепост: Наглост и конфликт на интереси
Основният акцент от последната среща е кристално ясен: Калмукова не събира учителите, за да чуе техните проблеми, да реши натрупаните казуси в училището или да подходи отговорно към институционалната криза. Тя свиква колектива с една – единствена цел – да потърси служебна закрила, да покаже демонстративно емоционална немощ и лично да предложи подписка за собствената си подкрепа.
Това поведение не е просто отчаяние, то е брутален конфликт на интереси и висша степен на наглост. Когато един директор – човекът, от когото зависят трудовите договорености, разпределението на часовете, допълнителните възнаграждения (ДТВ), оценките по атестациите и препитанието на служителите – инициира подписка в своя защита, това не е вот на доверие. Това е открита административна принуда и рекет над подчинените.
С този ход Калмукова извършва най-пагубното за една учебна институция – съзнателно разделя колектива на „мои“ и „твои“:
• „Моите“ са тези, които под страх от репресии или срещу обещания за бъдещи облаги поставят парафа си под нейната подписка.
• „Твоите“ (неудобните) са тези, които отказват да участват в този театър, избирайки професионалното си достойнство, с което автоматично биват белязани като врагове на ръководството.
Такова разделение създава токсична среда на параноя, доноси и страх. Учителите са подложени на системен натиск и не се чувстват добре на работните си места, а в тази отровна атмосфера най-потърпевши остават децата и родителите. Защото за Калмукова приоритет не е образованието, нито учениците – единственият приоритет е самата тя.
Токсична диря: Където и да мине, никой не казва нищо добро
Поведението на Стела Калмукова в ОУ „Добри Чинтулов“ не е изолиран случай, а утвърден маниер на работа. В образователните среди на Варна добре знаят, че тя е изключително токсичен управленец. Откъдето и да е минала през годините, след нея остават само разрушени колегиални отношения, скандали и интриги. Никой от бившите ѝ колеги или подчинени не споменава името ѝ с добро или с уважение към нейните професионални качества.
Тази репутация на пълна некадърност се потвърждава и от днешните ѝ действия.
Неспособна да води училището с авторитет, знания и визия, тя разчита единствено на административен тормоз, изнудване и евтини манипулации.
Водопад от жалби и отчаяно драпане за стола
Причината за тази спешна организация на „народен гняв“ в защита на директорката не е тайна за никого. Срещу Калмукова има множество подадени жалби – както от учители, подложени на системен натиск, така и от родители, недоволни от начина на управление и липсата на прозрачност при разходването на средствата.
Всички тези сигнали, комбинирани с медийните разкрития за сериозни финансови злоупотреби и съмнителни разходи, поставят стола ѝ в реална опасност. И вместо да отговори с финансови отчети, фактури и документални доказателства, директорката драпа да запази поста си с всички възможни прийоми, използвайки подчинените си като жив щит срещу контролните органи.
Политическото хамелеонство: Член на „Прогресивна България“ за един следобед
Партийният контекст около фигурата на Стела Калмукова е ключов за разбирането на цялата схема. Първоначално издигната като кадър на предишните си партийни покровители (ПП-ДБ), Калмукова бързо разбира, че старият политически чадър вече не я спасява от трупащите се жалби и скандали.
Така се задейства светкавична политическа совалка:
1. Партийна метаморфоза за един следобед: За един неделен следобед Калмукова е експресно зачислена и направена нов член на партия „Прогресивна България“, за да се позиционира бързо сред „силните на деня“.
2. Лансирането за шеф на РУО: Веднага след това преливане тя започва отчаяно да се предлага като „доброто предложение“ за началник на Регионалното управление на образованието (РУО) – Варна.
3. Защо точно РУО? Позиционирането на Калмукова начело на инспектората автоматично би туширало всички проверки и жалби срещу нея, осигурявайки ѝ пълен контролен чадър над досегашното ѝ управление и скривайки фискалните ѝ пропуски.
Време е за намеса на МОН и прокуратурата
ОУ „Добри Чинтулов“ не е личен чифлик на Стела Калмукова, нито е инструмент за удовлетворяване на болните ѝ амбиции за власт. Училището трябва да върне спокойствието си, а учителите – своето достойнство.
Когато емоционалните изблици заменят финансовия отчет, а учителският колектив е разделян и изнудван да подписва декларации за лоялност от един доказано токсичен и некадърен ръководител, образованието е превърнато в заложник. Регионалното управление на образованието и Министерството на образованието и науката са длъжни незабавно да извършат пълна проверка и да сложат край на този фарс.
Приканваме Инспекцията към МОН и Окръжна Прокуратура Варна да се самосезират. Ние ще помагаме с документи.
Разследване на Само Истината, Стамат Нейков
Колаж: Само Истината
